Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 49

— А какво значат „С“ и „М“?

— Слушалка и микрофон естествено.

— И после? — попитах кротко, зашеметен от внезапната поява на магьосник по комуникациите в нашите редици.

— Захранват се от фагоцитите, които бактерии налитат да ги ядат и така се допират до веригата. Което означава, че винаги са заредени и включени. Винаги, когато си навън, или дори в сграда с тънки стени, сигналът се изстрелва до спътника и оттам се връща на приемащия. Просто. Само си пъхваш показалеца в ухото и говориш по микрофона на кутрето.

Избрах си един чифт по мярка, подрязах го и го залепих, трябва да призная, с известно вълнение. Пъхнах си пръста в ухото и казах:

— Надявам се, че работи.

— Разбира се, че работи — отзова се Тремърн този път през нокътя, вместо от челюстта ми, за разнообразие.

Докато си инсталирахме МИПСК-ите, обсъдихме всички варианти и накрая се върнахме на единствения възможен план.

— Да тръгваме — каза Мадонет, възхитена от новите си комуникационни маникюри. Вдигна раницата си на гърба, намести я удобно и закрачи от своята страна на оградата. С всяка наша стъпка стената ставаше все по-висока, много скоро стигна до главата й и още. Мадонет ни кимна за последно и изчезна от погледа ми.

— Дръж връзка — казах аз по кутрето. — И се обади веднага, ако забележиш нещо, каквото и да е.

— Слушам, шефе.

След около час стената вече беше много висока. Макар да поддържахме радиовръзката, Мадонет сега беше съвсем сама. Продължавах да си повтарям, че ако се наложи, от орбиталния кръстосвач веднага ще се спусне въоръжена помощ, но това не ме успокояваше особено.

— Появяват се първите ниви — докладва Флойд. — И някакъв облак прах се движи покрай стената към нас.

— Приготви оръжията. Имам и няколко зашеметяващи гранати, ако играта загрубее.

Спряхме се, зачакахме и наблюдавахме. Отдалече приличаше на кон, който се носеше срещу нас в тръс.

— Кон, но без ездач — отбелязах.

Зрението на Стинго се оказа по-добро.

— Такъв кон не съм виждал досега. Поне на шест крака…

Нещото спря и ни изгледа. Ние му върнахме благоволението. Метален робот. Крака с метални стави и две подобни на пипала ръце отпред. Без глава, само чифт очи, щръкнали на стълбчета. Някакъв високоговорител между ръцете изхриптя с ръждив метален глас.

— Bonan tagon kaj benvenu al Paradiso.

— Добър ден и на теб — отвърнах. — Аз съм Джим.

— Мъжко лично име. Напълно приемливо. Моето име е Хингст и за мен е удоволствие да ви поздравя…

Думите му бяха заглушени от нарастващ рев и от задната му страна изригна черен пушек. Отстъпихме с извадени оръжия. Гъвкавите ръце на Хингст се вдигнаха нагоре.

— Само мир ви желая, о, странници! Няма как да го знаете, защото не сте обучени в науката, но звукът и пушеците се изпускат от спиртната ми машина. Която бързо завърта генератор, който от своя страна…

— Ти зарежда батериите. И ние поназнайваме едно-друго, о, Хингст, посрещачо на странници в Рая. Ние не сме от ония номади с козите.