Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 45

Това определено привлече вниманието му и аз затворих юмрук под носа му.

— Ще са твои, ако ми отговориш на няколко прости въпроса. Няма да пострадаш, но само ако ми отговориш искрено. Виждал ли си това нещо?

— Те избягаха. Намерихме го в техния кораб. Аз го докоснах. Нечисто! Нечисто!

— Дотук много добре. — Пуснах половината монети в алчно подложената му шепа. — А сега идва въпросът за десет хиляди федха. Къде се намира то?

— Продадохме им го. На ония в Рая. Проклети да са, вечно проклети да са…

Не беше лесно, но най-накрая успяхме да измъкнем от устата му всички подробности. Като махнем проклятията и хулите, се оказа елементарна кражба и измама. Звездолетът кацнал и още с отварянето на люка бил нападнат. По време на крамолата фундаменталоидите опоскали кораба и измъкнали всичко преносимо, в това число контейнера с артефакта. Мъкнали го целия със себе си, тъй като се оказало много трудно да го отворят. Когато успели, не могли да разберат какво представлява. А невежеството буди страх. Така че го изкарали на пазара в Рай, където можело да се продаде почти всичко. Край на историята.

Приведохме го в безсъзнание, положихме го на тревата и най-честно му оставихме парите.

— Това налага да проведем консултация — казах аз.

— Да, но не толкова близо до стадото. Хайде да се качим на платото, там въздухът е по-свеж.

Останалите вече се бяха събудили и изслушаха с внимание нашия разказ.

— Е, това сякаш малко стеснява полето на действие — каза Мадонет.

— Така ли? — попитах учуден. — Какво е населението на този райски народ?

— Около сто хиляди — призна Тремърн. — Може и да не е най-доброто общество на тази планета, но пък е най-процъфтяващото. Много малко знам за него, само от снимки и наблюдения.

— А някой в Пентагона знае ли повече?

— Вероятно. Но информацията е поверителна и те не говорят по въпроса.

Почесах се, намръщих се и го сръгах с пръст.

— Това наистина не е хубаво, нали?

Тремърн изглеждаше също толкова нещастен като мен.

— Не е, Джим. Така и не разбирам защо цялата тази информация е поверителна, след като вашата група фактически действа тук, на планетата. Опитах се да получа информацията, но бях не само отблъснат, а получих и предупреждение.

— Кой го прави? Някаква идея имаш ли?

— Никаква. Освен че идва от много високо ниво. Хората, с които се свързвах, разбират проблемите ви и искаха някак да помогнат. Но на всички искания, които прокарват, се отговаря отрицателно и с предубеждение.

— Или аз съм параноик, или по командната верига има някой, който не харесва тази операция. Някой, който иска тя да се провали.

Тремърн на свой ред се почеса и се навъси.

— Вече ти казах. Аз съм офицер от кариерата. Но ситуацията на планетата никак не ми харесва. Не само отношението към вашата група, а целият този отвратителен бизнес. Чувствам обаче, че ми се изплъзва от ръцете. Отначало си въобразявах, че мога да прокарам тук някои реформи, като действам по канален ред. Не става. Блокираха ме напълно, точно като вас.