Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 40

— Аз съм Арроз кон Поло, а тези са мото следовници. Ти спастрен ли си?

— Аз съм Джим ди Гриз, а това е моята банда. В банки не вярвам.

— Какво е банки?

— Където си спастряш парите. Федха.

— Не ми разбра словата, Джим ди Гриз. Душата ти трябва да се спастри — не твоите федха.

— Интересен теологичен възглед, Арроз кон Поло. Трябва да го обсъдим в дълбочина. Какво ще кажеш да оставим оръжията и хубаво да поклатим бради? Свалете оръжията — извиках на моите.

Арроз даде сигнал на своите двамина спътници и ние се почувствахме много по-добре, когато мечовете се прибраха в ножниците и топорите се свалиха. Той за пръв път отмести поглед от мен и погледна към моите следовници. Веднага зяпна, пребледня и вдигна ръка пред очите си.

— Нечисто — простена той, — нечисто.

— Малко е трудно да се къпеш, когато си на път — отбелязах аз, без да добавям, че той самият не изглежда на току-що излязъл от банята.

— Не говоря за тялото, а за духа. Не е ли това съсъд на развалата?

— Би ли се изразил малко по-ясно?

— Не е ли… тази личност… жена? — Той все още държеше ръка пред лицето си.

— Последния път, когато я видях, беше такава. — Пристъпих леко встрани, по-близо до меча. — На теб на какво ти прилича?

— Лицето й трябва да бъде покрито, за да се скрие покварата, глезените й да са покрити, за да не буди лъст в мъжките сърца.

— Този тип е малко шантав — обади се Мадонет отвратена и той изхълца.

— И гласът й да замлъкне, за да не вкарва блажения в грях!

Стинго кимна на Флойд и хвана ядосаното момиче под мишница, но тя го отблъсна.

— Джим — извика той. — Ще се скатаем при дърветата да си починем. Гледай да се оправиш с тази работа.

— Добре. — Изчаках ги да си тръгнат и когато се махнаха, се обърнах към тримата номади, които подражаваха на своя вожд, всички с вдигнати пред очите ръце, сякаш си душеха мишниците.

— Сега сме в безопасност. Можем ли да обсъдим нещата?

— Вървете — каза Арроз на спътниците си. — Ще обясня закона на този странник. Оставете стадото да пасе.

Те се затътриха към стадото, а собственият му носач остана да хрупа край нас. Арроз кон Поло седна, кръстоса крака и ми даде знак.

— Седни. Трябва да поприказваме.

Седнах, но така, че вятърът да духа срещу него, тъй като явно беше минало доста време, откакто той или дрехите му бяха виждали сапун и вода. И той ще ми говори за нечисто! Кон Поло забърника в робата си, почеса се добре, после извади една книга и я вдигна.

— Тази книга е изворът на мъдростта — припя той с блеснали очи.

— Това е хубаво. Как се казва?

— Книгата. Няма други книги. Всичко, което мъжете трябва да знаят, е тук. Цялата мъдрост.

Помислих си, че изглежда доста тъничка за подобна цел, но мъдро се въздържах да отворя уста.

— Великият основател, да не се споменава името Му, Който бе вдъхновен да прочете Светите книги на всички векове и Който видя в тях делото на Бога, да не се споменава името Му, видя кои пасажи в тях са боговдъхновени и кои са неверни. От всички книги Той избра и състави истинската Книга — а после изгори всички останали. По света тръгна Той и много бяха следовниците Му. Но се намериха ревнивци, що се опитаха да унищожат Него и следовниците Му. Това е казано. Казано е и че за да избегнат безсмисленото преследване, Той и следовниците Му дошли в този свят, за да могат да проповядват, без да им се пречи, Ето защо те попитах — нечист ли си? Или ти също следваш Пътя на Книгата?