Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 42

— Победата е наша! — изревах радостно.

„А ми остават само деветнайсет дни“ — помислих си отчаяно. Така просто нямаше да стане. Имах ужасното чувство, че можем да си тъпчем още деветнайсет дни или деветнайсет седмици по тази планета, без да узнаем нищо повече за артефакта. Планът трябваше да се промени, и то веднага! Отдалечих се от останалите, и захапах три пъти толкова здраво, че за малко да счупя зъб.

— Капитан Тремърн слуша.

— Печалният Джим ди Гриз се обажда. Проследихте ли всичко дотук?

— Да, и наблюдавахме. Чух, че го помоли да разпознае снимката. Предполагам, че не е успял.

— Правилно предполагаш, далечен и безтелесен глас. А сега слушай. Трябва да променим плана. Когато ми хрумна тази операция, смятах, че на този мрачен свят съществува поне някакво подобие на цивилизация, където ще можем да се шляем, свирейки парче подир парче, и да слухтим. Сбъркал съм.

— Съжалявам, че не са ти предоставили всички факти навреме. Но както вече знаеш, над информацията за точно тази планета цари пълна забрана.

— Вече го знам, но това не ги извинява. Много по-добре щеше да е, ако бяхме дошли тук маскирани като отряд флотски десантчици. Досега всяка тайфа, на която се натъкваме, се опитва да ни убие. И всичко това е по вина на оня дебелоглав адмирал Бенбоу. Той ме е излъгал, нали?

— Като военнослужащ не мога да обсъждам поведението на своите началници. Но съм съгласен, че който и да те е информирал, е, така да се каже, икономисвал истината.

— А знаеш ли също така, че е икономисал и здравето ми? И че само след деветнайсет дни ще кльофна от задействаща се след определен срок отрова?

— За съжаление, уведомиха ме, че случаят ти е точно такъв. При това ти остават осемнайсет дни. Изглежда, че в последно време си пропуснал един ден.

— Осемнайсет? Много благодаря. Това означава само, че трябва да ти го кажа още по-настоятелно. Трябва ми помощ. Малко транспорт.

— Всякакъв контакт с планетата ми е забранен.

— Аз току-що промених правилата. Ти сам ми каза, че оглавяваш някакъв комитет, който има намерение да внесе тук значителни подобрения. Първата промяна ще е да пратите тук долу един от корабните си катери. С него ще мога да обиколя тукашните стригачи на шеоти, преди да изтече собственият ми краен срок.

— Ако го направя, ще наруша заповедите и това ще означава край на кариерата ми.

— Е?

Тишината в главата ми сякаш продължи безкрайно. Чаках. Докато най-накрая чух нещо, което можеше да бъде само въздишка.

— Предполагам, че днес могат да се намерят много възможности за работа за квалифицирани цивилни. Катерът ще кацне при вас след мръкване. Ако никой на повърхността не го забележи, има някакъв малък шанс промяната в кариерата ми да се отложи.

— Ти си свестен човек, Тремърн. Моите най-сърдечни благодарности.

Докато се връщах да кажа на спътниците си новините, си изтананиках един-два куплета от „Шведското чудовище“.

— Джим, ти си чудесен! — възкликна Мадонет, прегърна ме и ме разцелува. — Много повече предпочитам летенето от вървенето.