Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 38

Хвърлих раницата на земята, разкърших се, легнах, подпрях се на багажа и посочих далечния хоризонт.

— Фундаменталоидските номади се намират някъде в тази посока. Рано или късно ще ги намерим. Гласувам да е късно. Второ гласуване, предложението се приема. — Вече всички бяха в хоризонтално положение. Дръпнах яка глътка вода и продължих:

— Дните тук са четири пъти по-дълги от тези, на които сме свикнали. Мисля, че достатъчно се бихме, вървяхме, всичко това за един ден, или четвърт ден, или колкото е там. Хайде да поспим и ще продължим, след като си починем.

Съветът ми се оказа ненужен, тъй като клепачите на всички се бяха затворили. Не можех да остана назад и почти се бях унесъл, когато съобразих, че това не е най-добрата идея. Изправих се с пъшкане и се отдалечих от останалите, за да не им преча.

— Тремърн, обади се. Приемаш ли?

— Тук сержант Наенда. Капитанът не е дежурен тази смяна. Да го повикам ли?

— Не, ако сте на негово място и спътниковите наблюдения са ви подръка.

— Тъй вярно.

— Добре. Продължавайте да ги следите. Сега ще поспим малко и не искам да ни притеснявате. Ако видите, че някой или нещо се приближава, извикайте.

— Ясно. Лека нощ.

„Лека нощ!“ Какви ми ги приказваха Въоръжените сили? Дотътрих се обратно при спътниците си и последвах примера им. Изобщо нямах проблем със заспиването.

Трудно беше събуждането. Бяха изминали няколко часа, защото примигвайки с гуреливи очи към небето, установих, че слънцето най-после е преминало меридиана и е започнало да се спуска към хоризонта. Какво ли ме беше събудило?

— Внимание, Джим ди Гриз, внимание.

Огледах се да видя кой ме вика и трябваше да минат няколко секунди, за да съобразя, че говори Тремърн. В главата ми.

— Какво има? — измърморих аз. Главата ми все още бе замаяна от съня.

— Една от бандите на фундаменталоидите се придвижва приблизително във ваша посока. Ще бъдат достатъчно близо до вас, за да ви видят, след около час.

— Дотогава ще сме готови за посетители. Благодаря, капитане. Прието. Край.

Стомахът ми се разбунтува и разбрах, че концентрираната храна е прекалено концентрирана. Изпих малко вода, за да изплакна вкуса на съня от устата си, и подбутнах Флойд с крак. Очите му се отвориха стреснато и аз му се усмихнах ласкаво.

— Току-що пожела да отидеш до ония храсти и да събереш малко съчки. Време е за закуска.

— Аа, закуска, съчки. Чудесно.

Той се изправи, прозя се и се протегна, почеса се по брадата и се отправи да си изпълни мисията. Събрах достатъчно суха трева, за да стъкмя малка купчина, и после измъкнах атомната батерия от багажа си. Трябваше да захранва музикалната ни екипировка поне една година, така че можеше да изхабя някой и друг волт. Издърпах изолацията на двете жички, дадох ги на късо така, че да хвърлят искри, и ги поднесох към тревата. След миг тя се разгоря, запращя и запуши, и вече можеше да подпали донесените от Флойд съчки. Когато огънят се разгоря добре и се образува жар, хвърлих полпетоновите плодове в жаравата.

Останалата част от бандата се размърда в съня си от пушека, когато духна в тяхна посока, но не се събудиха напълно, преди да разчупя първия плод. Кожата му беше почерняла и се надявах, че е готов. Разнесе се приятен аромат на печено месо и Мадонет и Стинго тутакси се събудиха.