Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 4

Честно казано, всичко това предизвика у мен известно униние, което се задълбочи, след като ефектът от успокояващо-уравновесяващото хапче започна да се изпарява. Тъкмо когато духът ми беше достигнал най-ниската си точка, високоговорителят изгъгри неразбираеми инструкции и бързо бях поведен през коридора до друго помещение. Лампите и табуретката бяха същите, но този път бяха поставени срещу стоманено бюро с офицер с още по-стоманен поглед зад него. Погледът му говореше достатъчно красноречиво, когато посочи подложените ми на пълна дисекция облекло, чанта и обувки.

— Аз съм полковник Невредан. Вашето положение е много тежко.

— Винаги ли се отнасяте по този начин с междузвездните журналисти?

— Личната ви карта е фалшива. — Гласът му беше топъл като две блъскащи се една в друга скали. — В обувките ви има молекувръзни излъчватели…

— Няма закон, който да забранява това!

— На Паскьонджак има. Тук има закон срещу всичко, което заплашва сигурността на Монетарницата и на Междузвездните кредити, които се произвеждат тук.

— Не съм сторил нищо нередно.

— Всичко, което сте направили, е нередно. Опит да измамите нашите органи за сигурност с фалшива журналистическа карта, стряскане на пазач, влизане в Монетарницата без контрол — по нашия закон всички тези неща са престъпление. Това, което сте направили до този момент, ви осигурява четиринадесет доживотни присъди. — Мрачният му глас помрачня още повече. — Но има и нещо по-лошо…

— Какво може да бъде по-лошо от четиринадесет доживотни присъди? — Въпреки усилието ми да изглеждам спокоен, долових, че гласът ми трепери.

— Смърт. Това е наказанието за кражба от Монетарницата.

— Не съм откраднал нищо! — Сега тремолото бе съвсем отчетливо.

— Това ще се разбере много скоро. Когато се взе решение за сечене на монети от по петстотин хиляди кредита, се взеха и всички предпазни мерки срещу кражба. В тези монети е вграден предавател, който отговаря на определен сигнал, на определена честота. Отговаря и разкрива местоположението на монетата.

— Тъпо. — Казах го с повече храброст, отколкото имах. — Тук няма да подейства. Не и при всичките монети, които сте направили…

— Всички те сега са прибрани в оловен сейф с дебелина на стените три метра. Противоядрен. Ако има други монети извън нашето хранилище, сигналът ще прозвучи.

Като по поръчка чух звън на камбани в далечината. По желязното лице на моя инквизитор пробягна хладна усмивка.

— Сигналът — каза той.

Поседяхме си така няколко тягостни секунди. Най-после вратата широко се разтвори и припрените пазачи оставиха върху бюрото едно много познато ми отнякъде куфарче. Полковникът го повдигна и изсипа монетите.

— Значи така изглеждали. Никога не бях…

— Млък! — изгърмя той. — Тези са били измъкнати от цеха за монетосечене. Намерили са ги скрити в комина от топилнята. Заедно с тези предмети.

— Това не доказва нищо.

— Доказва всичко!

Бърз като змия, той сграбчи ръцете ми и ги притисна в една плоча на бюрото. Тутакси във въздуха над нея се появиха холограми на отпечатъците на пръстите ми.