Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 35

Той се обърна, даде указания и изрита един от новите роби, който се беше оказал на пътя му.

— Би било хубаво да го убием — каза Мадонет, изразявайки общото мнение, ако кимането на главите ни означаваше нещо.

— Внимание — предупредих аз. — В момента той държи всички козове и разполага с всичките си главорези. Дайте да си изсвирим концерта и после да помислим как можем да се измъкнем оттук.

Нямаше да е лесно. Дървената зала на Свиняра беше претъпкана. Пиеха, без да се напиват, хвалеха се с подвизите си и пак пиеха. Изсвирихме едно парче, но никой не ни слушаше.

Всъщност един ни слушаше — Свиняра. Слушаше и гледаше. Поклащаше се и току замахваше с китка да укроти темпа ни. Отпускаше се в каменния стол и опипваше дръжката на огромния си меч, чиято ножница беше издълбана в камъка до ръката му. И непрекъснато ми се усмихваше с лишената си от хумор усмивка.

— Животът тук е малко по-различен, а, Джим?

— Би могло да се каже.

Ако търсеше повод, не бях аз човекът, който щеше да му го предложи. Изобщо не си падам по кавгите.

— Тук ние си правим живота и сами си определяме правилата му. Отвън, сред хермафродитните светове на Галактиката, управляват изнежени интелектуалци. Мъже, които се държат като жени. Тук ние сме се върнали към времената на примитивните, мъжествени, истински мъже. Сила чрез сила. Това ми харесва. И аз определям правилата тук. — Погледът, който хвърли към Мадонет, беше направо отблъскващ.

— Великолепна певица и хубава жена — каза той и ме погледна. — Твоя жена, казваш? Дали не можем някак да го уредим? Чакай да помисля — о, да, може да се направи нещо. Там, на така наречените цивилизовани планети, не би могло да се направи нищо. Но тук може. Защото аз съм Свиняра, а Свиняра може да направи всичко.

Той вдигна тлъстата си ръка и ме потупа по челото.

— Според моя закон и обичай, аз ви развеждам.

И бавно се изправи. Доверениците му посрещнаха просташкия му хумор с дебелашки смях.

— Това е невъзможно. Не може да стане…

За размерите си Свиняра показа завидна пъргавина — за части от секундата измъкна широкия меч от нишата в трона си.

— А това е първият урок за моята нова булка. Никой не казва „не“ на Свиняра.

Острието изсвистя и се опря в гърлото ми.

9.

Отскочих, за да избегна посичането, спънах се в нечий крак и паднах.

— Дръжте го! — извика Свиняра и ме хванаха здраво. Опитах да се освободя, но не се получи.

Свиняра застана над мен и замахна с меча към гърлото ми…

А после залитна и се сгромоляса с тътен. Стинго, въпреки възрастта и наднорменото си тегло, беше скочил зад гърба му и го бе повалил със саблен удар в тила.

Смисълът на това събитие проникна и в най-птичите мозъци на присъстващите. Мъжете посегнаха към оръжията и зареваха яростни ругатни. Видях как Флойд се метна сред заобикалящите го воини. Но това нямаше да е достатъчно. След две секунди щеше да последва клане на музиканти, ако не направех нещо, за да го предотвратя.

Направих го. Първо настаних лакътя си в слънчевия сплит на индивида, който ме беше хванал. Той изкъркори и пусна ръцете ми. Мина една секунда. Без да губя време да се изправям, се изтъркулих настрани и измъкнах от джоба си черното кълбо, натиснах с пръст активатора и го подхвърлих към тавана.