Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 33

Много бях потиснат, но не исках да го предам на останалите.

— Хайде да почваме! — казах, метнах денка си на платформата и се из катерих след него. — Този свят очаква първото ни представяне на живо. Ако не смятаме бързото парче при пристигането си. Нека да им покажем на какво е способна една тайфа истински плъхове!

След нашата поява прииждащата публика се окуражи и пристъпи към сцената. Закъснелите побързаха да заемат места. Докато настройвахме и изсвирихме по един-два акорда, пуснах няколко гръмотевични ефекта, които накараха хората да извърнат погледи към небето. Когато бяхме готови да започнем, се появи и самият Свиняр — проби си път през тълпата, придружен от двама тежковъоръжени телохранители. С тяхна помощ се покатери върху платформата и вдигна ръце. Настъпи пълна тишина. Може би от уважение, може би от омраза и страх — или цък от всичко това заедно. Но подейства. Свиняра се усмихна широко на насъбралото се множество, повдигна величествения си корем така, че да може да пъхне палци в колана си, и заговори:

— Свиняр се грижи за негови хора. Свиняр ваш приятел. Свиняр ви води Стоманени плъхове и тяхна магическа мюзик. Сега да чуем ваш голям поздрав за тях.

Чухме високо мърморене, което трябваше да мине за поздрав. Докато говореше, неговите главорези покачиха на платформата внушителен тапициран стол, който изскърца, когато вождът стовари телесата си в него.

— Свири — заповяда той и се отпусна, за да се наслади на музиката.

— Хайде, банда, да почваме! — Духнах в микрофона на ревера си и усиленият ми дъх профуча над публиката. — Здравейте, любители на музиката. По молба на многобройните ни фенове тук и поради факта, че ни гепиха за наркотици, дойдохме на вашата слънчева планета, за да ви донесем музиката, слушана из цялата Галактика. За нас е огромно удоволствие да посветим следващата си песен на човека, организирал този концерт, маестро Свиняр… — Той кимна благодарно и аз включих барабанния туш, който прокънтя из околните поляни.

— Една песен, която всички вие познавате и, надявам се, обичате. Нещо, което всички можем да усетим, споделим, да му се насладим заедно, да се посмеем заедно и да поплачем заедно. Предлагам ви нашата собствена и оригинална версия на тази класика в съвременната музика, хита — „Крастав крак сърби!“

Последваха радостни възгласи, болезнени крясъци и див ентусиазъм. И ние забихме това твърде гръмко и завладяващо — макар и краставо — парче.

Събуждам се в зори, поглеждам към реката,

от ранната мъгла потръпва ми снагата.

        Росата капе, капе по мокрите листа,

        поглеждам ги и мисля за твоята уста.

Далече си от мене в този ден, далече.

Така не ми е гот, но ще ти кажа вече:

        В галактиката бягам, в незнайни ширини,

        отвъд звезди далечни, затуй не ме вини.

За-що-то и-мам:

Крастав крастав крак, който ме сърби!

Затуй натам ще ходя, макар и без пари!