Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 32

— Или начало на нова. Вашата певица, как се казва?

И той удостои Мадонет с твърде нездрава усмивка. Трескаво затършувах в ума си да измисля нещо подходящо. Излязох с най-доброто, което вдъхновението можеше да ми подскаже при такова неочаквано стечение на обстоятелствата.

— Имате предвид, моята съпруга? Мадонет.

— Съпруга? Колко необичайно! Мисля, че може нещо да се направи по този въпрос, но не точно сега. Вашето пристигане тук е, най-малкото, съвсем навременно. Съвпада напълно с това, което може да се нарече общ план за действие, който тъкмо съставях. За общото благо на населението.

— Наистина?! — възкликнах аз, сдържайки ентусиазма си по отношение на бъдещите му планове.

— Да, наистина. Концерт за публиката. Барбекю и безплатни напитки. Публиката ще види Свиняра като свой пръв благодетел. Предполагам, че сте готови да изнесете благотворителен концерт, нали?

— Точно затова сме тук.

Наред с всички останали неща, заради които сме тук, дебелако. Но и най-дългото пътуване започва с първата стъпка.

8.

— Начинът, по който тръгва операцията, не ме радва много — казах мрачно, докато бърках с лъжицата почти безвкусната овесена каша, която, изглежда, беше основният хранителен продукт по тези места.

— Кой спори? — обади се Стинго, взрян подозрително в собствената си паница. — Това нещо не само прилича на лепило. И вкусът му е такъв. Ега ти Свиняра!

— Ще ти се лепне за реброто — изсумтя Флойд и аз зяпнах. Дали всъщност не проявяваше чувството си за хумор и нямаше предвид Мадонет? Вероятно не — поне ако се съдеше по изражението му. Избутах тази мисъл от главата си.

— Не ме радва не само досегашният ход на операцията — поясних аз, — но и сегашната ни компания — Свиняра и неговите гнусни типове. Вече похабихме почти цял ден без особена полза. Ако артефактът е при фундаменталоидите, трябваше вече да ги търсим.

— Но ти обеща концерт — логично изтъкна Мадонет. — Нали не искаш да оставим тукашните си фенове разочаровани?

— Да не дава Господ — измърморих пак мрачно и бутнах паницата настрана. Не можех да им кажа за трийсетдневната отрова. О, по дяволите! — Хайде да ставаме. Може би една малка репетиция, за да проверим дали техниката е в изправност. Надявам се, че сме в добра форма.

Изоставихме с голямо удоволствие по-голямата част от храната си и помъкнахме тежкия си багаж към мястото на концерта. Там имаше малка дъбрава, чиито дървета служеха за носещи колони на доста грубата сценична платформа. Между тях бяха закрепени талпи с набити под тях подпори, в случай че цялото съоръжение хлътнеше прекалено много. Публиката ни — малки семейни групички, се събираше неохотно и недоверчиво по поляната. Мъжете, въоръжени до един с мечове или сопи, наблюдаваха изкъсо женорята си. Е, това общество използваше роби, така че подобна загриженост беше лесно разбираема.

— Поне се стараят да изглежда красиво — каза Мадонет и посочи с ръка.

„Доста грубичко и натруфено“ — помислих, но не изказах мисълта си на глас. Туткащи се роби носеха клони с листа и ги подреждаха около платформата. Сред листата се виждаха дори забодени цветя. Охо, тази нощ в Лиокукае щеше да има истинска веселба.