Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 31

— Достатъчно! — заповяда Свиняра и мяуканията заглъхнаха. — Вие и вашите приятели бяхте непрекъснато по новините. Когато споменаха за престъпление и за болнично лечение, бях сигурен, че имат предвид нашата планетка. Готови ли сте да свирите?

— Стоманените плъхове са винаги готови да служат на този, който е на власт. Който, в настоящия случай, както разбирам, сте вие.

— Правилно разбираш. Ще изнесете концерт — и то сега. Не сме гледали шоу на живо, откакто фокусникът канибал умря от инфекция, след като случайно беше ухапан при една по-разгорещена сцена. Започвайте.

По необходимост цялото ни оборудване трябваше да бъде компактно. Високоговорителите с размери на юмрук съдържаха холопрожектори, които издуха изображения, съобразени с размерите на залата.

— Хайде, момчета! — подканих колегите. — Да се наредим до задната стена. За първото парче костюми няма да ни трябват. Започваме с „Шведски монстер в открития Космос“.

Това беше един от най-впечатляващите ни номера. Бяхме го открили сред най-древните бази данни. Текстът беше написан на отдавна забравен език, наричан свенск или шведски, или нещо такова. След дългото чесане на няколко компютъра, един от тях успя да го преведе. Но съдържанието му се оказа толкова ужасно, че го отхвърлихме и предпочетохме да го пеем в оригинал, който звучеше много по-интересно:

Етт фасанфулт монстер мед румпан бар

крюпер ин тил ен юнгфру са рар.

Текстът продължаваше в същия дух и Мадонет го изпя с пълен глас, под акомпанимента на моя синкопиран звукозапис, а Флойд си издуха дробовете през духалото на гайдата. Стинго дърпаше струните на малка арфа, чийто холографски образ се протягаше до тавана. Звукът изпълни огромната зала и от резонанса от дървените стени се посипа прахоляк.

Не мисля, че точно тази мелодия можеше да влезе в галактическата топ-десятка. Но тук, в дълбоката провинция, беше посрещната добре. Особено когато завърши с облак на атомна гъба, който изпълни стаята, придружен от включените на пълна мощ усилватели, симулиращи самата експлозия. Част от публиката, която не успя да се срине на пода, изхвърча с крясъци навън под дъжда. Свалих си тапите от ушите и чух леко одобрително ръкопляскане. Обърнах се към Свиняра и се поклоних.

— Приятно дивертименто, но когато го свирите следващия път, бих ви препоръчал по-малко форца на финала и малко повече рипозо.

— И най-малкото ви желание за нас е заповед.

— За простоват младеж като вас напредвате бързо. Обяснете ми, как стана така, че ви спипаха за разпространяване на наркотици?

— Това е дълга история…

— Съкратете я. С една дума, ако е възможно.

— Пари.

— Понятно. Значи музикалният бизнес не е толкова добър?

— Вони като вашите главорези. Ако успееш да се задържиш сред големите, чудесно. Но преди известно време изпаднахме от върха. Да не ви говоря за цените на записа, комисионите за рекламните агенти, динените кори и рушветите, които направо ни разориха. Стинго и Флойд смъркаха бакшийш от няколко години. Започнаха да го продават, за да си поддържат навика. Добър наркотик. Край на историята.