Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 30

Моята весела банда се появи с ръмжене и скърцане на зъби и всички се скупчиха зад гърба ми.

— Даваш мене меч, водя тебе на Свиняра — заяви един изключително космат и мускулест екземпляр. Беше въоръжен само с дървен кривак, тъй че алчността му беше напълно обяснима.

— Водиш мене на Свиняра, тогава гепиш меч. Айде.

Последва колебание, мрачни погледи и ропот. Размахах меча под носовете им, така че трябваше да отстъпят отново.

— Нося нещо хубаво на Свиняра. А на бас, че той ще убие пича, дето му попречи да си го получи.

Заплахите проникнаха там, където ласкателството не достигна, и зацапахме през пороя. Скоро стигнахме до множество порутени колиби, а по средата им, на един малък хълм, се издигаше голяма постройка от необелени дървени трупи. Последвах бодро водача си по каменистата пътека. Моите изтощени музиканти се препъваха след нас. Почувствах се малко виновен, че не бях дал „Бластоф“ и на тях. Но нещата се бяха развили твърде бързо. Сега се обърнах и казах:

— Вземете по една от тези капсули и като влезете, веднага ги схрускайте. Това е супертонизатор, който ще ви върне в света на живите.

Моят въоръжен с тояга водач се шмугна вътре и забърза към един мъж, който се беше отпуснал в огромен каменен стол до камината. Около него имаше десетина здравеняци.

— Шеф мой, шеф Свиняр — почна водачът ни. — Водим тях, както рече. — Той се извърна и се залепи до мен. — Сега давай меч.

— Разбира се. Гепи.

Запокитих го през вратата в дъжда и чух как някой изрева от болка. Мъжът изтича след него, а аз пристъпих и застанах пред каменния трон.

— Ти шеф мой, шеф Свиняр. Тез момчета моя банда. А на бас прави хубав мюзик.

Той ме изгледа студено. Беше едър мъж с големи мускули и с голямо шкембе, провиснало над колана му. Малки свински очички се взираха в мен през валмата рунтава сива коса и брада. От една ниша в каменния му стол стърчеше дръжка на меч. Той я хвана, измъкна меча до половината и отново го пусна.

— Защо ми говорите на това противно и отвратително наречие?

— Настоятелно моля за извинение. — Поклоних се почтително. — Обърнаха се към мен по този начин и реших, че това е местният диалект.

— Така е — но само сред необразованите имбецили, които са родени тук. Тъй като вие не сте, не оскърбявайте повече моя чувствителен слух. Вие ли сте музикантите, които вкараха в кафеза?

— Явно мълвата се разнася бързо.

Той махна с ръка към триизмерния приемник на стената и усетих, че очите ми се изцъклят. Представляваше солиден метален блок с лицева стена от бронирано стъкло. Антената беше зад него. От едната страна стърчеше ръкохватка.

— Нашите тъмничари са твърде щедри в желанието си да ни забавляват. Разпространяват ги в огромни количества. Абсолютно нечупливи, вечни и хващат четиристотин и дванайсет канала.

— Какво ги захранва?

— Роби — каза той и протегна палеца на крака си към най-близкия от тях. Робът изстена и се изправи, запрепъва се, подрънквайки с веригата, и започна да върти ръчката на вградения генератор. Устройството се оживи и показа реклама на фирма за производство на котешка храна.