Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 29

Точно както и очаквах. Сдъвках капсулата „Бластоф“, която си бях пъхнал в устата. Не одобрявах много плана с отслабването и последващото възстановяване и бях предвидил това лекарство, в случай че се наложи. Наложи се.

Обля ме вълна от енергия и сила, когато сместа от мощни химикали, тонизатори, стимулатори и адреналини отми изведнъж цялата умора и треперенето. Мощ! Мощ! Мощ! Понесох се напред, надул перки, точно както ме беше посъветвал Тремърн.

Едър брадат дебелак, размахващ груб, но ефикасен меч, ме изгледа. Аз също го изгледах и забелязах, че не само очите му се събират до носа, но и че косата му започва от веждите. Дебелакът извика и дъхът му ме уплаши повече, отколкото самият той.

— Ей, пале. Я дай квото носиш. Давайте всичко тука, или ще ви смачкаме като гниди.

— Никой не ми казва какво да правя, освен ако не може да ме набие, кретеноиден имбецил такъв — извиках в отговор. Свалянето на картите щеше да се случи рано или късно. По-добре рано.

Той изрева яростно при тази обида, макар че не можа да я разбере, и размаха меча пред носа ми. Усмихнах се подигравателно.

— Голям човек убива малък човек с меч, когато малък човек няма дори кривак. — Показах му два пръста (средни), за да удвоя израза на чувствата си.

Надявах се, че простият ми синтаксис отговаря на местното лингвистично равнище, защото исках да съм сигурен, че всички ще ме разберат. И май ме разбраха, защото Свинския дъх захвърли меча си и скочи към мен. Аз свалих багажа от гърба си и пристъпих в калта. Той протегна ръце напред, пръстите му се разпериха, готови да сграбчват и да чупят.

Мушнах се под тях, подложих му крак и той се препъна и пльосна в една локва. Изправи се, още по-сърдит, и ми налетя със стиснати юмруци, този път още по-войнствено.

Можех да приключа с него веднъж и завинаги и да направя живота си по-лесен. Но преди това трябваше да демонстрирам някои умения, за да не си помислят неговите спътници, че поражението му е въпрос на случайност. Блокирах удара му, сграбчих и извих ръката му и след това го засилих към стената. Чу се удовлетворителен трясък.

Кръвта от носа му не го вразуми. Нито пък светкавичният ритник, който скова единия му крак, както и ударът с коляно, който скърши другия. Той се срути на колене, после запълзя към мен на четири крака. В този момент и най-тъпите от публиката вече знаеха кой е победителят. Тъй че го хванах за косата и го вдигнах, ударих го през гърлото с ръба на ръката си и го пуснах да полети назад и да се пльосне в безсъзнание в калта. Вдигнах захвърления му меч, опитах острието му с палец и го развъртях около себе си така внезапно и заплашително, че въоръжените мъже отстъпиха, без дори да помислят за отпор. Задържах ситуацията.

— Сега имам меч. Който посегне да ми го вземе, е труп. Обаче на оня, дето ме заведе при вашия шеф, Свиняра, му го давам без пари. Кой се навива?

Това ново предложение, както и вродената им алчност, задържаха атаката от тяхна страна.

— Излизайте и застанете зад гърба ми — извиках през рамо. — И се постарайте да излъчвате противна нетърпимост.