Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 106

Нямах намерение да проверявам.

— Последвайте ни — каза новият ни тъмничар, обърна се и се отдалечи. Вратата на клетката щракна и се отвори. Двамата с Флойд се измъкнахме и го последвахме на почтително разстояние. С подрънкване и грохот убийцоботът се затътри след нас.

Коридорът се оказа добре осветен, макар и в потискащ и мрачен оттенък на сивото. На равни интервали по стената висяха фотографии в рамки — очевидно всички те принадлежаха на един и същи индивид — поне доколкото можах да доловя. Или на многобройни навъсени военни типове, които се различаваха помежду си само по ширитите и по броя на медалите по униформите си.

Домакинът ни зави по един коридор, фланкиран с набити стоманени колони. Последвахме го, като си давахме ясна сметка за присъствието на подрънкващата апаратура зад гърбовете ни.

— Впечатляващо — казах аз, оглеждайки гигантската зала. Черен мраморен под и стени. Огромен прозорец, гледащ към военен плац, изпълнен с веещи се бойни флагове, маршируващи войски, редици бронетранспортьори. Тъй като се намирахме под земята, това явно беше прожекция — но много добра. Военната тематика продължаваше и в останалото обзавеждане — лампиони от въздушни бомби, саксии от оръдейни гилзи, пердета, ушити от стари изпокъсани знамена. Стори ми се доста потискащо.

Без да се обръща, новият ни тъмничар се доближи с маршова стъпка до гигантската конферентна маса, седна в единствения стол с висока облегалка до нея и ни посочи двата по-малки стола пред нас.

— Седни — изкомандва той. Зад нас се чу дрънчене, стържене и съсък на изпусната пара. Седнахме.

Нещо се отри в глезена ми. Погледнах надолу и видях тапицирани пранги, които щръкнаха от пода, за да осигурят неподвижното положение на краката ми. Избръмчаха двигатели и те се стегнаха.

Вдигнах бързо ръце нагоре. Тъкмо навреме. От стола също излетяха чифт пранги и щракнаха в празния въздух.

— Не беше много умно — каза нашият домакин. Чу се двойно прещракване точно зад мен и нещо, което трябваше да е оръжейна цев, се опря плътно във врата ми. Стегите за китките се отвориха. Въздъхнах и отпуснах ръце. Нямаше нужда да поглеждам, за да се уверя, че Флойд е пристегнат също като мен.

— Напусни.

След командата на нейния господар подвижната бойна машина задрънча и затропа извън стаята. Чух как огромната врата се затваря.

— Аз съм Командира — каза човекът, който ни беше пленил, облегна се удобно и запали голяма зелена пура.

— Това е вашата титла или име? — попитах.

— И двете — каза той, издухвайки към тавана син пръстен. — Вързах ви, защото не искам да ме нападат. Нито пък искам някой да присъства на нашия разговор. — Той натисна един бутон пред себе си и погледна светещата червена лампа. — Сега са изключени всякакви подслушващи устройства.

— Що не ни кажете що за хора сте вие, какво правите тук и така нататък? — попитах.