Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 108

— По-кротко — казах аз. — След като, както изглежда, сте шеф и на двете страни в този вътрешен конфликт, и определено сте ни довели тук по някакви съображения, защо просто не ни кажете всичко по въпроса?

Той се навъси и стана сърдит и опасен. Както казваше майка ми — защо ли споменът за нея непрекъснато изскачаше в главата ми? — можеш да хванеш повече свинепрасета с мед, отколкото с оцет. Со кротце, со благо.

— Моля ви, Командире — замолих се аз възможно най-мазно. — Ние сме на ваша страна, дори и никой друг да не е. Вие знаете точно какво правите, докато останалата тълпа няма и най-малката представа какво става. Вие не само че държите тук нещата под контрол, но, изглежда, сам сте организирали умерена опозиция. Свършили сте невероятна работа, каквато никой друг не би могъл да свърши. Ние можем да ви помогнем, стига да ни позволите.

Намръщената му физиономия се отпусна. Флойд пое топката, усмихна се и кимна в знак на съгласие, без да казва нищо. Домакинът измъкна нова пура, запали я и кимна благосклонно.

— Ти, разбира се, си прав, Джим. Отговорността ми беше огромна, а бремето — тежко и продължително. А съм заобиколен от идиоти — stulteguloj, kretenoj! Толкова векове затворено размножаване и криене под земята не е допринесло с нищо за подобряване на мозъчния им капацитет. Удивлявам се, че съм единственият човек тук, който е достатъчно интелигентен, за да го забележи. Толкова съм различен от тях, че сякаш съм роден на друга планета, от родители от по-висша класа.

Това ми прозвуча познато. Никога не е имало тиранин, диктатор или военен вожд, който да не си е въобразявал, че по някакъв начин произлиза от по-висша порода.

— Вие сте различен, сър — обади се Флойд почти раболепно. — Разбрах го още когато заговорихте.

Можех да се обзаложа, че бяхме чели едни и същи книжки. Макар да ми се стори, че той я подкара твърде бързо. Оказа се, че греша.

— Нима го разбрахте? Предполагам, че разликата е очевидна за външен човек. Не беше никак лесно, да ви кажа. В началото дори се опитах да поговоря с някои от по-старшите офицери, да им обясня някои от проблемите и да предложа решения. Все едно че говорех със стена. Не че младите са по-добра стока. Иначе са нетърпеливи, това да. Ако се задълбочи човек, елементарното оцеляване не носи кой знае колко радост. В началото, може би, е представлявало известно предизвикателство. Но след няколко века удоволствието доста изтънява.

— Нетърпението на младите ли ви даде идеята да им осигурите вожд, когото да следват? — попитах аз.

— В началото не. Но започнах да разбирам, че младите започват да губят уважение към по-старите. Може би единствените хора, които продължаваха да уважават, бяха учените. От тяхна гледна точка тъкмо учените бяха хората, които поне на пръв поглед правеха нови и полезни неща. Тогава поех ролята на Алфамега. Те мислят, че съм един от по-младите учени. Бунтовник, който не е в състояние да постигне прогрес в борбата си със старите идеи по познатия начин, и затова е принуден да привлече за каузата си други, на същата възраст и със сходно мислене.