Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 60

— Ще носят костюми, нали? — попита Александър.

— Да, Тревър ще е облечен като Смъртта. Ще бъде тъмно и всички на партито ще носят маски. Докато пият, танцуват и се целуват, Луна най-накрая ще получи дългоочакваната си заветна церемония. Никой няма да знае какво се случва в действителност.

— Ще трябва да спрем някак Тревър — каза Александър, докато откъсваше парче от десерта си.

— Не би изпуснал това парти за нищо на света. Ще бъде звездата на вечерта.

— Тогава ще трябва да му обясним какво всъщност представлява церемонията.

— Никога не би ми повярвал. А и освен това те вече са раздали покани. С цялата гимназия на свещената земя, Луна лесно би могла да вземе някой друг.

— Значи трябва да повярва, че е с Тревър.

— Повярва? А с кого ще бъде всъщност?

— Мен. И аз ще се облека като Смъртта. Ще се преобразя от главата до петите. Луна няма да забележи разликата.

— Но ти ми каза, че ако вампир заведе друг на свещена земя, тогава те си принадлежат за вечността. Не искам да те ухапе и да те изгубя завинаги.

— Нито пък аз, — каза и стисна ръката ми. — Но когато сваля качулката си, тя ще разбере, че Тревър го няма.

— А къде ще бъде той?

— В безопасност. Извън свещената земя. В същото време ти ще го разсейваш, ще го заведеш някъде извън гробището — обясни Александър.

— Свикнала съм да разсейвам хората, само че не нарочно. Надявам се всичко да мине гладко. Цялото училище ще бъде на свещената земя с двама отмъстителни вампира.

— Донеси малко чесън, за всеки случай, а аз ще си взема противоотровата.

— Не искам пак да ти бия инжекция.

— Да се надяваме, че няма да ти се наложи.

Глава 17. Гробищното Гала Парти

Малко след залез аз и Александър изминахме пустия път, който водеше към дулсвилското гробище. Въпреки, че фактически аз не бях вампир се чувствах все едно съм. Бях успяла да убедя двама вампири близнаци, че съм точно толкова безсмъртна колкото тях, вървях под ръка с най-красивия от всички вампири и отивах на парти с куп други вампири. Бях щастлива да бъда просто себе си — без значение дали бях вампир или не.

Бях издокарана като Елвира, в дълга черна рокля с мрежести ръкави и цепка до бедрото, през която можеше да се види черния ми чорапогащник на бримки. Дълги, черни, изкуствени нокти проблясваха на бледите ми пръсти. Мастилено-черната ми коса беше защипана като фонтан, краищата падаха върху рамото ми. Показвах толкова от бюста ми, колкото можех с наскоро купения ми повдигащ сутиен. На Александър бях купила последния костюм на Жетваря¹³ останал от костюмите за Хелоуин в универсалния магазин на Джак. Представляваше черен костюм с качулка, маска на череп и пластмасова коса.

— Изглеждаш като някоя звезда — каза ми Александър, а очите му блестяха докато крачехме заедно. — Не мога да повярвам, че съм с теб.

За мен беше като сбъдната мечта да се разхождам надолу по улицата, държейки костеливата ръка на скелета на жътваря — и дори два пъти по-прелестно, че това в действителност бе гаджето ми вампир.

Коли се бяха наредили на опашка по улицата, която водеше към гробището. На другия край на пътя, паркирана точно един Дъмпстер, видях катафалката на Джагър.