Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 48

— Кой би искал да ходи на училище? — попитах.

— Джагър се интересуваше най-вече от спорта. В Европа футбола е много популярен. А той мечтаеше да е това, което никога не можеше да бъде — футболна звезда. Участваше в нощни мачове, жаден за това да е част от играта, вместо само зрител. Но учениците го смятаха за странен — детето, което никога не бе ходило на училище, бледо, мършаво, облечено като откачалка. Никога не се вписа. А сега, когато гледа как Тревър играе футбол му се иска да има неговия живот. Мисля, че за това ми го предложи като подходящ за мен.

За миг Луна и Джагър вече не бяха вампирите, бяха тийнейджъри като мен, на които им е писнало да бъдат аутсайдерите.

— А ти как се чувстваш като вампир? — попита тя.

— Ъх… ми обожавам го — излъгах.

— Но сега си различна от цялото си семейство.

— Ако някога беше виждала семейството ми щеше да разбереш, че винаги съм била — казах през смях и Луна се засмя. Чувствах се така все едно се познаваме от години, а не само от няколко минути.

— Малкият ми брат е абсолютен идиот — казах, отчаяно желаейки да споделя живота си с нея.

— На колко години е?

— На единайсет.

— Колкото Валентин! Колко е освежаващо да се запозная с някой като теб. Знаеш какъв е живота и в двата свята, но си избрала мрачния.

Луна измъкна една прекалено ярко розова коктейлна чантичка иззад кошницата.

— Искаш ли бонбонче? — попита, държейки пакетче „Взривяваща Свежест“.

Кимнах и заразвивах бонбона, докато тя извади четката си за коса.

— Разкажи ми за Александър — каза на сантиметър от мен. Започна да реши косата ми все едно бяхме приятелки от години. Тийнейджърите в Дулсвил никога не решеха косите на другите. Макар че Луна беше по-приказна от всички момичета, с които някога се бях сблъсквала. Отпуснах се почти хипнотизирана, докато тя разплиташе косата ми, точно противоположното на усещането, когато мама прокарваше гребена през бъркотията в косата ми.

— Александър е направо фантазия. Очите му са като млечен шоколад. Таванската му стаичка е пълна е портрети на мен и семейството му, които той е рисувал — раздърдорих се като всяко сантиментално и сладникаво момиче, а после промених тона си. — Но понякога е трудно — признах. — Иска ми се да виждаме отраженията си. Иска ми се да имам снимка на двама ни на нощното си шкафче.

— Да, това си е пречка. Но малка цена с замяна, на която получавате цяла вечност заедно.

Луна издърпа косата от рамената ми назад и започна да ме сплита.

— Къде е раната ти от ухапването на Александър — попита тя любопитно… — а аз бързо закрих врата си с длан.

Остави косата ми и като отметна бялата си коса на перфектни кичури, за да покаже двата кръгли лилави белега на бялата си като мляко кожа.

— Казват, че отнема година, докато се махнат напълно — каза тя. — Надявах се, че ще останат вечно.

— Ъъъ… Не са на врата ми — пошегувах се.

— Ах, ти грешнице! — каза с усмивка, а после отново стана сериозна. — Мога да се закълна, че Джагър ми каза, че е видял Александър да хапе врата ти.