Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 45

Оставих колелото си на циментената пейка. Претичах през по-ниското място, където се разполага оркестъра, за да се кача на сцената.

— Александър?

Нищо не чух.

Гледах за крила, но намерих единствено столове и пюпитри⁸.

Отидох до средата на сцената и седнах на одеялото. Отворих кошницата за пикник. Може би там имаше друга бележка, която щеше да ме заведе на друго романтично място. Но кошницата се оказа празна.

Почувствах се странно. Песните на щурците заглъхнаха. Станах и се огледах наоколо. Александър все още го нямаше.

И тогава пред мен изведнъж се появи Луна облечена в тясна черна рокля с мрежести ръкави, розови ръкавици без пръсти и пастелено-розов амулет висящ от врата й.

Ахнах и отстъпих назад.

— Какво правиш тук? — попитах. — Трябваше да се срещна с Александър.

— Той също получи бележка — каза със зла усмивка. — Среща на гробището. Рейвън.

Заоглеждах се наоколо, в търсене на крила някъде около сцената, хвърлих и един бърз поглед към седалките. Джагър можеше да е навсякъде.

— Тук съм сама — увери ме тя сякаш бе прочела мислите ми.

— Трябва да тръгвам — казах.

Луна застана на пътя ми, а ниските й черни ботуши за малко да настъпят моите.

— Мисля, че Александър може да почака. В край на краищата той ме накара да го чакам, откакто съм родена.

— Нямам нищо общо с това — казах, имайки предвид заветната церемония в Румъния, където Александър е трябвало да превърне Луна във вампир. — Нито пък Александър. Той никога не ти е давал обещание.

— Не го защитавай — заспори тя. — Освен това, не това е причината да съм тук.

— Тогава защо си тук?

— Искам да престанеш да се виждаш с Тревър — каза.

— Не разбирам за какво говориш.

— Не ми се прави на глупава. Знам, че го посещаваш вечерите. Дочух какво му каза в ресторанта. Каза му да внимава в мен, все едно съм някаква откачалка!

— Той е в правото си да знае какво представляваш в действителност.

— Бях откачила преди да се превърна. Но сега съм нормална.

— Но ти дори на познаваш истинския Тревър. Повярвай ми, той е откачения.

— Не помня да съм те питала за мнението ти.

— Джагър не направи това за теб. Не се е заел да ти намери сродна душа. Все още търси как да се докопа до Александър.

— Не говори за брат ми по този начин. Не знаеш нищо нито за него, нито за мен. Та ти дори не ме познаваш.

— Но познавам Тревър.

Очите на Луна се разшириха, а ръцете й в розовите ръкавици без пръсти се озоваха на почти несъществуващия й ханш.

— Тревър е прав. Ревнуваш! — обвини ме тя. — Той мисли, че си влюбена в него. И аз мисля същото.

— Тогава явно ти си точно толкова смахната, колкото е и той! Родени сте един за друг.

— Спечели Александър. Защо аз да не мога да търся щастието си?

— Не за това става въпрос. Това са хора, не играчки.

Сините й очи почервеняха. Пристъпи към мен, толкова близо, че вече можех да усетя аромата на блясъка й за устни Cotton Candy.

— Искам да отстъпиш! — заяви в лицето ми.

— Аз пък искам ТИ да отстъпиш! — заявих в нейното лице.