Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 22

— Къде е списъка? — попита ме той нетърпеливо.

— Ами, господин Милър ме хвана, че вместо да търся на какво е равно x плюс y, съставях списък и той го конфискува.

— Няма нищо. Аз открих място, което искам да проверя. Но ти трябва да ми обещаеш…

— Че ще те обичам вечно? Това е лесно — казах аз, прокарвайки пръст по една от безопасните игли закачени на панталона му.

— Да ми обещаеш да не се забъркваш в неприятности.

— Това е по-трудно за изпълнение.

Той се облегна назад.

— Тогава ще трябва да останеш тук.

— Добре — примирено казах аз. — Ще се държа прилично.

— Няма да бъдем върху свещена земя, така че ще бъдеш в безопасност, но все пак трябва да стоиш близо до мен.

— Разбира се — съгласих се аз. — Къде отиваме?

— До една изоставена фабрика на края на града.

— Завода на Синклеър? Там е абсолютно пусто, уединено и достатъчно просторно за гробище пълно с ковчези.

Александър взе назаем Мерцедеса на иконома си Джеймсън и потеглихме към собствено вълшебно и тайнствено пътешествие.

Оставихме зад нас виещото се шосе на Бенсън Хил, минахме покрай Гимназията Дулсвил, после през долния край на града и най-накрая преминавайки през влаковите линии навлязохме в това, което хората от провинцията наричаха „грешната“ страна на града.

— Точно ето там е — припомних му аз сочейки към един покрит мост.

Прекосихме разнебитения мост към лъкатушеща, тъмна, обвита в мъгла улица, докато фаровете на Мерцедеса се отразиха в един знак НЕ ПРЕКОСЯВАЙ на покрит с чакъл път водещ към фабриката.

Разпростиращата се на 140 декара фабрика на Синклеър беше заобиколена от дървета, прораснали храсти и буренаци. На запад един застоял, мрачен поток едва се открояваше при редките валежи. Уханните диви цветя никога не успяваха да прикрият острата му миризма на блато.

Фабриката процъфтяваше през 40-те, произвеждайки униформи през войната и осигуряваше работа на стотици дулсвилци. Някога гордо бълващия дим комин сега стоеше мълчаливо. След войната завода беше купен от компания за бельо, но в края на краищата не успя да се състезава с конкуренцията и изпадна в банкрут.

Сега завода на Синклеър се извисяваше над Дулсвил като апатично чудовище. Половината от прозорците на фабриката ги нямаше, а другата половина се нуждаеха от тонове препарат за почистване на стъкла. Полицейските коли рутинно патрулираха в района, опитвайки се да попречат на майсторите на графити да изрисуват 12 000 метровото платно.

Александър паркира Мерцедеса до няколко ръждясали варела за боклук. В момента, в който излязохме от колата, чухме лай в далечината. Спряхме и се огледахме. Може би бе Джагър. Или пък може би присъствието на гаджето ми безпокоеше кучетата.

Говореше се, че когато фабриката за първи път отворила врати се случил съдбовен нещастен случай — развален асансьор се сгромолясал в мазето, вземайки живота на няколко служители. В Дулсвил се разпространи слуха, че по пълнолуние минаващите наблизо могат да чуят писъците на загиналите служители.

Като дете единствените духове, които аз чух да пищят бяха актьори покрити с чаршафи. Бяхме на посещение със семейството ми във фабриката за шоуто Призрачна Къща.