Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 21

— Е… права си, но не напълно…

— Защо не?

— Ситуацията ми прилича ми повече на Гомез без Мортиша — каза и ми намигна.

Наклоних се към него и му дадох голяма и силна прегръдка.

— Ще се виждаме по залез — каза покорно. — За да ме водиш на едно от онези зловещи места, за които си така светната.

Даде ми една дълга целувка, от типа, който карат колената ми да омекват и сърцето ми да пърха като кръжащ прилеп.

Отключих входната врата.

— До залез — казах в романтично опиянение, обръщайки се бавно към него.

Но Александър вече се бе изпарил, точно както всеки велик вампир би направил.

Седях в едно от фотьойлчетата си отразявайки случилите се през вечерта събития. Бях твърде обладана от мисли за Джагър и Луна, за да заспя. Представях си ги как летят през нощното небе над Дулсвил заедно, наблюдавайки дулсвилци, които приличаха на малки точки, заседнали в трафика, играещи голф, вечерящи на масите пред ресторантите. Представих си ги скрити в някой сутерен, който са преобразили на тъмница, как Джагър гали тарантулата си, а Луна се облича с рокли направени от паяжини.

Стържещ звук се чу от прозореца ми. Кошмар скочи на компютърното ми бюро и започна да съска към мрака.

Изтичах до прозореца.

— Александър? — извиках леко.

Нямаше признаци за нищо живо или немъртво навън.

Дръпнах завесите и взех разтревожената Кошмар в ръцете си. Можеше няколко вампира в момента да се спотайват отвън. И аз нямаше от къде да знам кой точно е. Обмислих варианта да сложа скилидка чесън на корниза, но това можеше да отблъсне всеки вампир, а един от тях аз исках да привличам.

Глава 4. Призрачна фабрика

На следващата вечер извиках, „Имам страхотни новини!“ още в момента, в който Александър отвори вратата на имението. Той беше облечен в тениска с изображението на Алис Купър и свръх широки черни панталони надупчени с безопасни игли. Тъмните му очи изглеждаха изморени.

— Нещо не е наред ли, любими? — попитах го аз.

— Миналата нощ претърсвах из целия град докато почти усетих изгрева зад мен — започна той, докато се настанявахме на застланото с червена пътека парадно стълбище. — Ходих до изоставена църква и до запуснатия обор, където намерихме Кошмар. Дори намерих един пресъхнал кладенец. Единственото нещо, което открих в него бе една счупена кофа. Оттогава си блъскам главата и не спах цял ден.

— Какви са твоите добри новини? — попита ме той.

— Тревър е болен и ще отсъства от училище цяла седмица. Това означава, че ще пропусне игрите и тренировките. Ще им бъде много трудно на Джагър и Луна да го заведат на свещена земя, ако той трябва да пази леглото.

Изтощеното лице на Александър се оживи.

— Това с страхотно! Ще имаме повече време да открием семейство Максуел преди те да открият него. Но трябва да действаме бързо. Колкото по-дълго Джагър и Луна чакат Тревър, толкова по-гладни ще бъдат. Буквално.

— Изкарах целия час по алгебра да съставям списък с места, където биха могли да се скрият. Беше трудно. Няма много тъмни места в този изпълнен с бонбонести цветове град. Сетих се за десет места — ако включа и самият час по алгебра.