Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 24
Елън Шрайбер
Стоях в абсолютна тъмнина. Не можех да видя по далеч от носа си.
— Александър! Измъкни ме от тук! — крещях аз.
Удрях по вратата.
— Александър! Аз съм в асансьора!
Опипах цялото табло, усилено опитвайки се да намеря бутон, който да натисна. Повърхността беше гладка. Опипвах отсрещната стена и открих нещо, което сметнах за лост. Опитах се да го дръпна, но не помръдна.
Обикновено тъмнината ми носеше успокоение и намирах утеха в плътно затворени пространства. Но сега бях в капан.
Умът ми започна да мисли за бедните души, които бяха срещнали съдбата си в асансьора на фабриката Синклеър. Представих си кървавите нокти останали забити във вътрешната част на вратата с десетилетния, служещи за гробница на младите вандали.
Имах чувството, че ще си остана затворена тук завинаги.
Чух скърцането на въжетата. Тежки стъпки отекнаха по дъските над мен.
— Александър! Измъкни ме от тук! Веднага!
Почудих се дали въжетата след толкова време все още бяха непокътнати; и ако не, то асансьора можеше всеки момент да полети надолу към недрата на мазето.
Дори ми се стори, че чух писъците на призраците — докато не осъзнах, че писъците идваха от моята уста.
Изведнъж вратата се отвори и едва успях да зърна свръх широките черни панталони и военни кубинки застанали пред мен. Очите ми се присвиха, опитвайки се да привикнат към лунната светлина нахлуваща от непокрития прозорец на коридора.
Стоях в средата на мърсотия с овална форма, предната част на овалната фигурата беше поразвалена, сякаш нещо тежко беше влачено през нея.
Александър ме издърпа навън преди вратата да се затвори отново.
Притиснах го с малкото останала сила в мен.
— Ти ми спаси живота.
— Едва ли. Но си мисля, че откри нещо.
Стояхме на разстояние и изучавахме съдържанието на асансьора. Надгробен радирунг2 запълваше стените. В ъгъла имаше античен свещник и калаен бокал.
— Джагър имаше същите надписи в апартамента на Клуб „Ковчег“! — възкликнах аз ентусиазирано. — Липсва само ковчега.
— Трябва много набързо да си е тръгнал.
— Защо ще си тръгва? Джагър може да остане скрит за няколко вечности на място като това. И този асансьор лесно би побрал два ковчега.
— Сигурно се е почувствал застрашен.
— Заради историята с призраците?
— Този стар асансьор вече не е в движение — увери ме Александър.
— Тогава какво би могло да заплашва Джагър? — почудих се аз.
Докато Александър разучаваше асансьора, аз се опитах да се успокоя и да претърся коридора за някакви дири. До кутиите забелязах нещо сребърно да проблясва на лунната светлина.
— Какво ли прави това тук? — попитах аз, държейки устройство за гараж в ръката си.
Александър се приближи и разгледа откритието ми.
В този момент, на прозореца точно зад него се показа един призрачен, привлекателен тийнейджър с бяла коса, краищата на която бяха боядисани в кърваво червено. Очите му, едното синьо, а другото зелено, се взираха през мен.
— Джагър! — прошепнах аз.
— Знам — отговори ми Александър, многократно натискайки копчето на устройството.