Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 14
Елън Шрайбер
— Е, Били е отишъл при Хенри. Ще го вземем след награждаването.
Когато чух BMW-то да поема по пътя си, скочих от леглото, вече облечена и тръгнах към Имението.
Намерих Александър в таванската му стаичка. Гледаше напрегнато от прозореца. Когато почуках на вратата му, настроението му рязко се подобри. Целуна ме дълго и за минута забравих всичко за врагът от детството си и дебнещият го вампир на име Луна.
— Трябва да направим нещо — каза той. Изведнъж се оказах издърпана от облаците на мечтите си обратно в ада на подземния свят.
— Мога да се сетя за няколко неща. Тук ли ще останем? — казах аз лигаво. — Или да прехвърлим партито си на верандата?
Но той не се усмихна.
— Сериозен съм.
Александър ми липсваше толкова много през целия ден, че бях благодарна, че съм с него. Макар да бях развълнувана от приключенията на града, който сега се наричаше „Вампирсвил“, също така не можех да понасям Джагър и Луна да отнемат времето ни за романтика.
— Но сега, когато сме заедно, ми е трудно да мисля за нещо друго, освен теб. Чаках цял ден, за да те видя — казах аз.
— Знам, аз също, — с въздишка отвърна той. — Но докато Джагър и Луна не си тръгнат, не можем да се заседяваме. Видя ли Тревър?
— Да, започнах аз, — разполагайки се в удобният му стол. — Беше болен днес и си остана вкъщи.
— Болен ли? — попита притеснено той. — Твърде късно ли е?
— Не — отговорих. — За щастие Луна още не е впила зъби в него, просто има грип.
— Чудесно! — каза той с облекчение и се отпусна. Тогава изведнъж отново стана сериозен. — Ако е бил болен и е лежал вкъщи, как тогава го видя?
— Ъъъ… — извърнах поглед аз.
— Не си — каза той с укорителен тон.
— Ами…
— Отишла си в къщата му. Сама? — попита той.
— Не, бояджията беше там, — казах аз, играейки си е едно конче от тапицерията на стола.
Александър коленичи и пое ръката ми.
— Рейвън… — каза той. — Не искам да оставаш сам с него. — Ако не е вампир, то той все още е лешояд.
— Знам. Прав си — отвърнах аз, а тъмните му очи сякаш ме разтапяха.
Когато родителите ми бяха загрижени за мен, беше досадно, но от Александър ми звучеше секси.
— Обещай ми…
— Обещавам — казах аз.
— Е, ако не са докопали още Тревър, то тогава сигурно изчакват подходящия момент.
— Това ще е иронично. Тревър мрази готиката, а ще стане вампир, а аз, която искам това повече от всичко на света, няма да съм такава.
— Важно е да бъдеш самата себе си — каза ми той, галейки ръката ми успокояващо.
— Знам.
— Освен това, — изправи се той и се приближи до прашния прозорец. — Тревър си няма и идея какво му готви Луна.
Приближих се до него.
— Какво ще правим?
— Трябва да я накараме да се върне обратно в Румъния по някакъв начин.
— С железен кол? — попитах аз. — Или запалена факла?
Александър поклати замислено глава.
— Може би ще получа отстъпка от Руби, — предложих аз. — Може да ги убедим, че родителите им тъгуват за тях и искат веднага да се върнат.
— Но на този етап не знаем къде са — отвърна объркано той. — А само това, че се крият някъде в сенките.
— Ако им отнемем тъмнината, ще им отнемем и защитата — казах аз.