Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 12

Но нямах друг избор. Проверих отново чесъна, натъпкан в портмонето ми.

Тихо почуках.

Когато никой не ми отговор, леко завъртях дръжката и отворих вратата. Свалих очилата си и пристъпих вътре.

Лампите от коридора хвърляха бледа светлина в стаята. Тъмните пердета бяха спуснати — още един знак, че Тревър може и да бе превърнат.

Футболният сноб сигурно си имаше свой собствен декоратор. Стаята му можеше да се появи на корицата на някое интериорно списание за мода.

На едно бяло бюро имаше огромен компютър с плосък екран. От едната му страна беше плазмен телевизор, а под него — мечтаното място за всеки тийнейджър — червен и мек диван и машина за пинбол на футболна тема.

И на последно място, но не и по степен на плашене, бе едно огромно синьо легло с табла, отново във футболна тема.

Почти ахнах.

Можех да видя русата коса на Тревър, която се подаваше изпод възглавницата му.

Колкото и да ми се искаше да потопя ръката му в топла вода, или пък да издърпам чаршафите му, реших да отворя бюрото му, за да потърся още доказателства. Всичко, което намерих бяха изтощени батерии и неподострени моливи.

Отворих две врати на гардероба му, които водеха по-скоро до нещо като спортен търговски магазин, отколкото до дрехите на един нормален тийнейджър. Само на няколко стъпки от мен, имаше шкаф, чиито стъклени рафтове бяха покрити от медали и трофеи, около дузина снимки на него и футболния отбор в рамка, както и няколко статии от списания. Прокарах пръст по един излъскан трофей, когато видях нещо прашасало зад него — една малка фигурка на Дракула.

За момент почти почувствах как кръвта се смразява във вените ми. Тогава той се размърда.

Промъкнах се на пръсти към него и застинах. Обикновено Тревър, който имаше тен добит от постоянното тичане под слънцето, сега бе мъртвешки блед. Но дори когато бе болен, пак беше възхитителен. Чак ми се догади как така бе постигнал толкова много само чрез красивото си лице и футболните си умения.

Почудих се защо този консервативен сноб е толкова привлечен от Луна. Дали защото тя го следваше навсякъде? Или пък искаше да ми го върне? А може би най-заклетият ми враг бе открил любовта на живота си. Това, което ме притесняваше обаче, бе защо на мен ми пука.

Отворих портмонето си и извадих пудрата на Руби. С треперещи пръсти я насочих към Тревър. И изведнъж той се обърна и я изблъска от ръката ми. Коленичих на пода, за да я намеря.

— Какво става? — попита той с изнемощял глас.

Свих се до леглото му, дишайки съвсем тихо.

— Джаспър? Ти ли си? — попита той.

Леко повдигнах дюшека, за да се пъхна под леглото. Но вместо празно място, там имаше още шкафчета — сякаш в предните нямаше достатъчно място.

Нямаше къде да избягам. Трябваше да премина на план Б.

— Здравей, Тревър — изскочих аз.

Шокиран, футболният сноб дрезгаво изкрещя.

— Какво по дяволите правиш тук? — извика той, надигайки се.

— Само исках… — измърморих аз, опитвайки се да прибера пудрата обратно в портмонето си.

— Как влезе?

— Бавачката ти ме пусна — подразних го аз.

— Какво правиш в стаята ми? — почуди се Тревър, прокарвайки пръсти през рошавата си руса коса.