Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 15

— Права си — изведнъж се съгласи той.

— Така ли? — попитах аз, изненадана от внезапната ми проява на гениалност. — Как ще им отнемем тъмнината?

— Не точно тъмнината — каза той, — трябва да им вземем единственото нещо, без което Джагър не се чувства в безопасност.

Погледнах го любопитно.

— Единственото нещо, което го предпазва от хората, слънцето и другите вампири — продължи той.

— Да? — нетърпеливо го подканих.

— Трябва да намерим ковчега на Джагър.

— Уау. Това е перфектно. Тогава няма да има къде да се скрие.

Александър се усмихна развълнувано, че най-сетне имахме план.

— Но, почакай — казах аз. — Не може ли той да спи в легло със спуснати завеси, също като теб? Или да се скрие в някой хамбар? Ти не спиш в ковчег.

Александър ме погледна с дълбоки и засрамени очи.

Тогава се изправи и избута стола си настрана, откривайки малак врата в таванското помещение. Пресегна се в задния си джоб и извади малък ключ във формата на скелет.

— Да, спя — прошепна той.

Отключи вратата и леко я отвори. Тогава пристъпихме в едно тъмно и древно скривалище.

Там, скрит в сенките, стоеше обикновен черен ковчег, с пръст, разпиляна около него. До него имаше малка дървена маса с незапалена разтопена до половина свещ и малък мой портрет.

— Нямах идея, че… — казах аз, останала без дъх.

— И не биваше да имаш.

— Но твоето легло — винаги е неоправено и…

— Там си почивам и си мечтая да съм като теб.

Хванах ръката му и я доближих.

— Никога не е трябвало да криеш нещо от своя свят от мен — казах аз, гледайки го в самотните му очи.

— Знам — отговори той. — Криех го от себе си.

Той затвори и заключи малката врата, отново прикривайки тайната си самоличност, с която не можеше да се примири.

Глава 3. Ловът

— За да хванеш вампир, трябва да мислиш като такъв — каза Александър, грабвайки раницата си. — Няма да ме има само около час — каза и ми даде целувка.

— Няма да те има? — попитах, следвайки го до стаята му.

— Ти трябва да останеш тук. Отивам на свещена земя.

— Ще дойда с теб. Ако Джагър още мисли, че съм вампир ще съм в безопасност — започнах да споря.

— Ами ако не мисли?

— В такъв случай имам това — казах и извадих кутийката с чесън на прах от чантата си.

Александър бързо отстъпи назад.

— Здраво запечатана е — казах, докато си припомнях случая, когато прахът се бе изсипал в чатната ми, причинявайки алергична реакция на Александър и карайки ме да му инжектирам антидот. — Ще те чакам отвън — настоях аз.

Александър спря за миг, отметна рошавата рок-прическа от прекрасното си лице и прехвърли раницата си през рамо. Загледа се към вратата, после в мен. И най-накрая подаде ми бледата си ръка. Бе достатъчно тежко, че сме разделени през деня и направо непоносимо да сме и през нощта. Докато с Александър вървяхме надолу по ветровитите улички на път за гробището осъзнах, че мечтата ми се бе сбъднала — вървях ръка за ръка с вампир, в търсене на друг.

Никога не бях виждала някой да изглежда така величествено на лунна светлина както Александър, било то вампир или не. Бледото му лице сякаш сияеше, а усмивката му озаряваше това, което луната и звездите не успяваха.