Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 11

Антрето само по себе си можеше да запълни три етажа. Мраморен балкон привличаше вниманието, две спускащи се направени от бяло дърво стълбища очертаваха полукръг около един фонтан. Величествена гостна се показваше отляво с полилей от спускащи се като сълзи диамантени украшения и стъклена масичка с дванадесет бежови покрити с бежов ленен плат столове. Стилът бе почти същият като този в Имението — без паяжините. От дясно бе стаята за заседания, сама по себе си тя бе голяма колкото къщата ми, декорирана в африкански стил украсена с толкова статуи на плодородието, че вероятно можеха да оплодят цялата страна.

Спомних си, че застанах точно тук, когато бях на пет и мама ме остави. Стори ми се сякаш цяла вечност, децата от детската градина тичаха около мен и се кискаха сякаш дори не бях там.

Накрая всички бяхме извикани в задния двор на Мичъл, който бе с размерите по-скоро на футболно игрище, където ни очакваха клоун, въртележка и пони. Гледах как децата от детската градина танцуваха, пееха и яздеха, докато аз седях сама, после Тревър започна до разопакова един подир друг перфектно опакованите си подаръци, съдържащи неща от рода на количка Hot Wheels, конструктор Лего, топка за бейзбол. Тогава г-н Мичъл му подаде черна кутия, украсена (вероятно ръчно от него) с черна панделка.

Тревър разкъса пакета и чисто нова, ухаеща на свежо кукла на Дракула. Очите му светнаха, възкликвайки:

— Лол!

Погледа на г-н Мичъл намекваше „покажи го и го сподели с другите“.

Широко отворил очи, той гордо подаде куклата на опашката от деца, която седеше до него.

— Прилича на Рейвън! — извика едно момиче.

— Гадост. Сигурно има въшки — предупреди друг, като я връщаше на Тревър.

Прелестната усмивка на Тревър се превърна в отвратително мръщене. Загледа се в мен и върна подаръка в черната кутия.

Останах сама на стълбите на задния двор през остатъка от партито, докато другите деца ядяха торта и сладолед.

Стомахът ми се преобърна само от спомена за този ден. Спрях за момент и се почудих дали вместо да се затичам нагоре по стълбите към стаята на Тревър и да го предупредя за намеренията Луна, да не се промъкна обратно по пътя, по който бях дошла.

Чувах как барабана на пералнята се преобръща.

Безшумно пробягах по дребното стълбище, подминах вратите, които все едно водеха до стаи към MGM Grand Hotel¹. След като надзърнах в милиони спални за гости и бани, продължих надолу по коридора с размерите на магистрала, а накрая му една врата сякаш ме очакваше.

Не бях сигурна какво очаквах да намеря. Тревър спеше от изгрев слънце насам. Няколко източника бяха потвърдили, че е бил блед и болен. Ако вече бе ухапан, се излагах на опасност.