Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 133

Серван клекна и започна да чертае с пръст по земята.

— Това е хълмът. Ние сме от тази страна. Аз ще взема Зейн и ще покрием южната част. Вие с Годфри поемате северната. Стойте зад дърветата. Тичайте и крещете заповеди. Нека си помислят, че са обградени.

— Това няма да ги заблуди задълго.

— Не е нужно. Просто трябва да ги забавим, докато генералът пристигне с войската. Мисля, че ако спечелим час, ще е достатъчно. Когато ги нападне истинска рота, а ние сме вдигнали достатъчно шум, ще си подвият опашките и ще отстъпят.

— Може и да имаме шанс — каза Джоми. — Стига генералът да не се забави със закуската. Предполагам, че мога да се справя с двама, но осем към едно?

— Ами аз? — попита Гранди.

— Ти ще минеш с тези момци и ще се увериш, че изпълняват заповедите — отвърна Серван на братовчед си. — Тръгвай — след това се обърна към войниците. — Грижете се за безопасността на принца.

— Да, сър — отвърна най-близкият войник и отдаде чест, преди да тръгне.

— Дали е разумно? — попита Зейн.

— Тези мъже са нехранимайковци, но не са дезертьори. Иначе отдавна щяха да са се махнали. Ще се погрижат за Гранди. Едно е да се скатаваш от задължения, друго — да оставиш кралска особа да загине.

— Надявам се да си прав — отвърна Джоми и махна на Годфри. — Ела да намерим някакъв подслон за нощта. Ще се видим утре — каза на Серван и Зейн и закрачи на север.

— До утре — отвърна Серван и се обърна на юг.

Призоваха ги в ранното утро. Един безшумен слуга се появи и събуди Пъг, Накор и Магнус.

— Господарят ви вика.

Те се облякоха бързо, без да обръщат внимание на спящия на пода дасат. Бяха им дали дюшеци, но трябваше да се завиват със собствената си екипировка. Нощта беше хладна, но не чак неприятна.

Мартук и Бек ги чакаха на двора. Младежът гледаше над къщата, от която току-що бяха излезли. Пъг се приближи, за да види какво е привлякло вниманието му, и за малко да ахне.

— Невероятно — прошепна Магнус.

— Това наистина си струва да се види — съгласи се Накор.

В небето се издигаше светлинен стълб. От мястото, на което се намираха, изглеждаше тънък, но Пъг не се съмняваше, че е огромен. Издигаше се право нагоре и пулсираше от енергия. Цветът му варираше между синьо-зелен и виолетов. По протежението му сякаш преминаваха бели енергийни частици.

— Това е Звездният мост — каза Мартук. — В момента изпраща хора до първия ни свят.

Пъг знаеше, че става дума за Омадрабар, планетата, от която идваха дасатите.

— Трябва да тръгваме. Ще работи само още два часа. Подсигурих пътуването ни — воинът ги изгледа твърдо. — Досега не направихте никакви глупости, но вече трябва да сте двойно по-внимателни. Нищо от видяното не може да ви подготви за света на ТеКарана.

Махна им да го последват: Бек на една стъпка зад него, а останалите в колона и със сведен поглед.

Вървяха пеш, защото вероятно беше близко, а и сигурно нямаше да пуснат варнините по моста. Пъг крачеше умислено. С наближаването на деня улиците и площадите започваха да показват признаци на живот. Празни каруци се изнасяха от града, за да се върнат с така необходимите продукти за населението.