Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 134

Стотици Низши излизаха, всеки зает със собствената си работа. Незначителна в очите на воините, но жизненоважна за оцеляването на града. Пъг се зачуди дали не би могъл по някакъв начин да образова дасатите и да им покаже ползата от общество, в което убиването не е най-върховното умение. След това се порица. Продължаваше да мисли за тези същества като за хора въпреки очевидните доказателства за противното.

Звездният мост ставаше все по-голям с всяка минута. Вече приличаше на огромна тръба или колона с блестяща прозрачна повърхност. По цялата й дължина пробягваха искрици. Когато се приближиха, чуха леко бучене и сякаш самата земя под краката им трепереше. Пъг усещаше огромната енергия.

— Щом могат да подчинят такава мощ… — прошепна на Магнус.

Синът му кимна. Нямаше нужда да довършва мисълта. „Щом могат да направят това, какъв шанс имаме срещу тях?“ Колкото и могъщи да бяха Магнус и Пъг, не можеха да построят подобно нещо дори с помощта на всичките ученици в Звезден пристан и на Острова на чародея. Идеята, че някой е свързал пространството между два свята, се виждаше на Пъг по-неизмерима и от концепцията за разломите.

Стигнаха до желязна ограда с орнаментирана врата, до която се бе подредила дълга опашка. Това беше единственият случай, в който благородниците се нареждаха зад Низшите, защото всеки минаваше по реда на пристигането си. Мартук ги остави на опашката и подаде някакви документи на мъжете с черни роби с бродирани златни очи на гърдите, които стояха до вратата. Йерофанти. Тези жреци отговаряха за тайните и мистериите на ордена. Според Пъг се явяваха еквивалент на Низшия път. Колкото и фантастично да изглеждаше, Звездният мост си беше просто гигантско устройство.

— Много впечатляващ трик — прошепна Накор.

Пъг го бутна по рамото да мълчи. Мартук се върна и заговори на Бек, но така, че да го чуват всички.

— Всичко е наред. След малко ще преминем.

Продължиха с опашката, докато стигнаха портата. Йерофантите караха всеки да спре за секунда. Когато дойде редът на Мартук и Бек, Пъг успя да чуе какво казват.

— Влизаш бързо и излизаш бързо.

Пъг побърза да настигне Бек и видя как младият воин пристъпва в светлината. Поколеба се за момент и посегна със сетивата си към Звездния мост.

Залитна и за малко щеше да падне. Костваше му неописуемо усилие на волята да остане на крака. Съзнанието му не можеше да обхване това устройство.

След миг вече бе вътре. Сякаш отново попадна в бездната, защото загуби сетивност, след което усети, че се ускорява към някакво неземно красиво място.

За момент усети част от устройството на тази реалност. Имаше някаква система и естествен ред. Може би щеше да я разбере, ако имаше повече време за проучване. Внезапно почувства, че е стъпил на земя, и видя отдалечаващия се гръб на Бек. Спомни си, че трябва да се дръпне бързо, и го направи. Какво ли щеше да стане, ако се бе забавил, докато Накор пристигне? Вероятно нещо неприятно.

Чу, че и останалите му спътници са пристигнали зад него. Искаше да се обърне, но образите, които заливаха сетивата му, бяха твърде впечатляващи. Ако Делекордия въобще не го бе подготвила за шока на Косриди, то Косриди изобщо не можеше да се сравни с това, което виждаше на Омадрабар.