Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 131

Хвана брадичката й с ръка и я огледа.

— Ти си красива жена. Досега не го бях забелязвал. Нищо чудно, като все се мръщиш и гледаш сърдито. Разбирам защо Пъг се е влюбил в теб, макар че аз предпочитам… по-покорни жени. Щеше да е забавно да те закова на някоя стена и да си поиграя с теб. Цуранските приспособления за разпит са чудесни. Имат доста внушителна колекция в Събранието.

Някой се приближаваше, но Миранда бе твърде вцепенена, за да помръдне. Усети как могъщи ръце я хващат за раменете и я повдигат. Лесо Варен също се изправи с помощта на жезъла си.

— Запознай се с новите ми приятели. Ако не се лъжа, това са Десодо и Мираб.

Миранда видя някакви същества с издължен череп и сивкава кожа.

— Това са дасатски жреци. Те ще се позабавляват добре с теб. Жалко, че имам друга работа и не мога да остана.

— С новите ми приятели направихме договорка — продължи Варен. — Аз ще им помогна да завладеят Келеуан, а в замяна те ще ми помогнат да завзема Мидкемия. Не е ли прекрасно?

Дасатите помъкнаха Миранда към черния купол, без да кажат и дума. Последното, което чу, преди да изпадне в несвяст, бе странната мелодия, която си тананикаше Варен.

— Проклятие — възкликна Тад, щом погледна през ръба.

— Наистина проклятие — прошепна Серван.

— Какво ще правим? — попита Зейн, който лежеше малко по-назад.

Джоми се намръщи. Четиримата лежаха на върха на един хълм, а долу зад тях ги очакваха двадесетимата войници заедно с Годфри и Гранди.

— Колко бързо можеш да се върнеш при генерала? — попита Джоми.

Тад се замисли.

— Ще тичам до баржата. Не повече от половин час. Ако пресека реката и тичам по-другия бряг, което ще е по-бързо от гребане срещу течението, ще ми трябват около четири часа.

Тад несъмнено бе най-добрият бегач сред тях, а може би и в цялата армия.

— Значи ще стигнеш преди залез. Ако вземеш шестдесет войници с баржа, ще се върнете до зазоряване. От нас се иска да ги задържим до утре.

Той отново се надигна и погледна противника. Офанзивата на Салматер не започваше от мястото, от което очакваше генералът, а точно тук. Щом войската навлезеше в Оласко, щеше да е трудно да бъде открита и спряна сред стотиците островчета. Но ако успееха да я задържат до сутринта… С шестдесет души на билото и още подкрепления на път…

— Как ще им попречим да ни заобиколят? — попита Джоми.

Серван махна да се спуснат от хълма и обясни:

— Ако мислят, че държим само този хълм, ще минат от юг. Трябва да ги заблудим, че имаме войска навсякъде. Чакайте малко — той отново пропълзя на лакти, за да погледне армията на Салматер, след което се върна. — Все още разтоварват. Вече е следобед и може би няма да тръгнат днес. Ако не разберат, че сме ги разкрили, едва ли ще бързат.

Джоми се обърна към Тад.

— Ти тръгвай. Кажи на генерала да прати възможно повече хора — посегна и го стисна за лакътя. — Баржата да се спусне по течението, за да не я забележи врагът. Да се скрият някъде.