Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 124

— Колко време ще пътуваме? — попита Пъг.

— Три седмици, ако всичко е наред. Вече сме изпратили вест и ще спим на безопасни места.

— Трябва да обсъдим още много неща — каза Пъг.

— Ще имаме време. Всичко, което правим, се наблюдава от Градинаря. Ще пътувате в пашкул от спътници, които ще пазят тайните ви дори да не го осъзнават. Просто трябва да играете ролите си. Ще имаме достатъчно време, повярвайте ми.

Наруийн стана и посочи Магнус.

— Ти. Ела с мен.

Магнус се поколеба за момент, раздвоен между любопитството и желанието да играе покорен слуга, след което стана и с наведена глава я последва.

— Какво става? — обърна се Пъг към Мартук, който се усмихваше леко.

— Тя ще легне с него тази нощ. Той е доста красив според нашите стандарти. Много жени ще искат да лягат с него. Знам, че за вас това изглежда… как беше онази дума, с която обяснявахте странното си поведение?

— Морал? — подсказа Накор.

— Точно. При нас няма такова нещо, като стане дума за размножаване.

— Той ще може ли да…

— Не съм експерт, но мисля, че същността е еднаква навсякъде. Наруийн не го прави само за удоволствие, а и защото иска да е сигурна, че синът ти няма да загине по пътя.

— Не преувеличавам — продължи Мартук. — Той наистина е красив и много жени ще потърсят компанията му. Както и някои мъже. Ако не разбере ролята си, тоест кога трябва да се подчинява и кога може да откаже, няма да го видите повече — посочи Бек. — Ще изпратя някоя Низша и в неговите покои — понижи глас и добави: — Мисля, че ще убеди дасатските жени, че е воин, без проблеми.

— Аз съм женен — каза Пъг бързо.

Мартук се засмя.

— Не се притеснявай, приятелю. Според дасатските стандарти ти си твърде нисък и набит, за да заслужиш такова внимание.

— Аз харесвам момичета — обади се Накор.

Мартук се разсмя още по-силно, поклати глава и излезе.

20

Премеждие

Дъждът валеше като из ведро.

Шестимата нещастни лейтенанти от армията на Ролдем се бяха сгушили в импровизираната палатка от походни одеяла. Валеше от три дни и всички бяха премръзнали, схванати и не помнеха кога за последно са спали.

След конфликта със Стегата на Бердак шестимата бяха получили заповед да се спуснат до Портал Оласко заедно с първа и трета пехотна рота и да доложат на генерал Деврийс. Пътуването с лодка бе преминало без особени събития и момчетата се радваха на първия си успех. Ветераните от първа и трета не им обръщаха внимание — бяха виждали подобен оптимизъм и преди и знаеха, че не трае дълго.

Особено старши сержант Валенски, който командваше двете роти, които бяха останали с половин състав още от свалянето на Каспар. Оттогава оперираха като обща единица, а Ролдем не бързаше да ги попълва с новобранци.

Трябваше да помогнат в прочистването на границата със Салматер. Там съществуваше хроничен проблем, защото стотиците островчета предлагаха убежище на пирати, контрабандисти и всякакви бандити. Ролдем искаше да изпрати предупреждение на всички, които се опитваха да извадят изгода от дестабилизиране на региона.

— Защо все избират дъждовните сезони? — попита Джоми и потрепери под завивката. Шестимата бяха облечени в армейски униформи: тъмносиня туника, сиви панталони и табард. Освен това им бяха дали конични шлемове с предпазител за носа. Този на Гранди беше от най-малкия размер, но пак му хлопаше.