Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 125

— За да оценим всеки възможен аспект на преживяването? — предположи Годфри.

— Поне дъждът не е студен — обади се Тад.

— А и пречи на комарите да хапят — допълни Гранди.

— Винаги си оптимист — каза Серван и разроши мократа коса на братовчед си. — Добре, че има поне един като теб.

— Поне да имаше какво да правим — въздъхна Зейн.

— Внимавай какво си пожелаваш — каза Джоми и посочи с пръст навън. Сержант Валенски тъкмо се изкачваше по пътеката откъм командната шатра.

Сержантът спря при тях и поздрави достатъчно небрежно, за да покаже какво мисли за „шестте деца“, които му бяха натресли.

— Млади господа, ако благоволите, генералът би искал да ви каже няколко думи.

Джоми и останалите се измъкнаха от убежището си и го последваха.

— Предполагам, че все още не сте успели да ни намерите истинска палатка, сержант?

— Не, сър. Съжалявам — сержантът беше набит, с правоъгълна челюст и тежки мустаци. Косата му все още бе предимно черна. Беше се издигнал през редник и ефрейтор за двадесет и пет години служба и нямаше голямо търпение към млади офицерчета. Особено измъкнати от университета и пратени да си играят на война, докато истинските мъже се сражаваха и умираха. Държеше се на ръба на неподчинението, без да нарушава устава, и демонстрираше, че би предпочел момчетата да са на което и да било друго място. — Съжалявам, сър. Интендантът още не е получил.

Джоми го изгледа накриво.

— Благодаря ви за усилията, сержант. Сигурен съм, че са били героични.

— Винаги се стараем, млади сър. Сега, ако благоволите, генералът ви очаква.

Момчетата тръгнаха по калния склон към командната шатра.

— Сержант, какво е струпано на ой онази каруца? — попита изведнъж Джоми.

Ветеранът престорено сви очи към каруцата.

— Я! Май са палатки, сър. Явно съм ги пропуснал.

— Надявам се, че няма да пропуснете врага — Джоми го изгледа злобно и продължи напред.

В генералската шатра имаше маса с карти, два стола и прост матрак. Всичко беше подгизнало в различна степен в зависимост от това къде се намираше.

— Неприятно време, нали? — посрещна ги генералът.

— Да, сър — съгласи се Джоми.

— Получихме сведения за контрабандисти на остров Фалкане — младежите се струпаха около картата. — Освен това знаем, че Салматер изпраща експедиция някъде в този район. Затова трябва да задържа по-голяма част от първа и трета. От вас искам да вземете двадесет мъже и да проверите дали в слуховете има нещо вярно. Не искам да се сражавате. Гледката на две дузини мъже би трябвало да е достатъчна, за да ги разгони.

— Не искам проблеми на южния си фланг, ако Салматер започне нещо — продължи генералът. — Не искам да проявявам и непочтителност, но какво търсите тук, ваше височество?

Гранди сви рамене.

— И двамата ми братя са във флота, сър. Баща ми реши, че е време да почна военното си образование.

— Забавен избор — промърмори генералът. — Няма да е добре, ако загинете из блатата. Адютантът ми беше ранен от стрела и когато се върнете, искам да заемете мястото му. Четирима от останалите ще получат взводове от първа и трета, а последният ще остане в щаба с принца. Можете да се присъедините към отряда си на пристана и да тръгвате.