Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 126

Джоми и Серван хвърлиха по един последен поглед на картата, след това отдадоха чест и излязоха. Навън ги очакваше сержант Валенски.

— Предполагам, че вече сте наясно със заповедите — започна Серван. — Отрядът събран ли е?

— Да, сър — отвърна ветеранът, като някак си успя да произнесе „сър“ като обида.

Младежите го последваха до пристана, където ги очакваше баржа. Наоколо бяха насядали двадесетимата войници.

— О, богове! — изстена Джоми.

Серван поклати глава.

— Събрали са всички отрепки и негодници в армията.

— Подбрали сме много добри момчета за младите офицери — каза Валенски. — Е, имат някои неприятни черти, но съм сигурен, че ще се справите без проблеми.

Джоми огледа мъжете. Половината се звереха на лейтенантите, а другата половина се правеха, че не им пука. Всички носеха стандартната синя униформа, както и щит и меч.

— Строй се! — извика Валенски. — Пред вас стоят офицери!

Мъжете се подредиха демонстративно бавно, неколцина се подхилкваха и говореха.

— Ясно — въздъхна Джоми, свали шлема си и подаде меча си на Валенски. — Сержант, подръжте за момент.

Ветеранът изглеждаше озадачен, но се подчини.

Джоми се обърна към Серван и останалите.

— Я направете малко място.

И се засили и стовари юмрук в челюстта на най-едрия войник от отряда. Мъжът падна в безсъзнание, като повлече още двама със себе си. Джоми се обърна към Валенски.

— Сержант, върнете ми меча.

Докато се оправи, двамата мъже се надигнаха, а удареният още лежеше в несвяст. Джоми спокойно закопча шлема си и се обърна към войниците.

— Така. Някой да не е наясно кой командва тук? — никой не отговори и той повиши глас. — Бегом на баржата!

— Чухте лейтенанта! Качвай се! — изкрещя Валенски. — Вие двамата, вдигнете този глупак и го пренесете!

Войниците се разбързаха. Офицерите ги последваха на баржата.

— Сър, може ли за момент? — обърна се сержантът към Джоми.

Младежът спря.

— Ще прощавате за откровеността, но с малко работа можете да станете отличен сержант някой ден. Жалко, че си пилеете таланта като офицер.

— Ще го запомня. Сержант, още нещо.

— Сър?

— Като се върнем, палатките ни ще са опънати, нали?

— Гарантирам, сър.

— Добре — отвърна Джоми и побърза да настигне другите.

— Джоми? — обади се Серван.

— Да?

— Помниш ли първия ден в университета?

— Разбира се.

— Благодаря, че ме удари по-леко.

— Няма проблеми, приятел — засмя се Джоми.

Пъг гледаше с удивление гребците. През цялото пътуване изпитваше раздвоение между познатото и различното. Фактът, че светът бе идентичен на Мидкемия, поне му помагаше да се ориентира.

В библиотеката си имаше най-богатата колекция карти и въпреки че някои бяха остарели и неточни, имаше доста добра представа за географията на света. Накор и Магнус също се бяха запознали с повечето карти при престоя си на Острова на чародея.