Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 123

— Торбата е друга — Накор се ухили. — Само изглежда като онази. Взех малко портокали, но този е последният.

Обели кората, отхапа едно парче и се намръщи.

— Отвратително. Явно и вкусът ни се е променил. Май е по-добре да го изхвърля някъде.

— Аз ще се погрижа — каза Мартук и протегна ръка. — Не искам да обяснявам на някой жрец как си се сдобил с плод от първата реалност.

Накор му подаде портокала и се обърна към Бек, който гледаше мълчаливо през прозореца.

— Ралан, какво си се омаял толкова?

Бек отговори, без да се обръща.

— Тук ми харесва. Искам да остана — обърна се. Очите му искряха. — Искам да оправиш онова, дето ми го направи пред пещерата. Мисля, че тук мога да съм… щастлив. Това място е добро, Накор. Мога да убивам и наранявам, а всички тук смятат, че е забавно — младежът отново погледна през прозореца. — Освен това тук е много красиво.

Накор отиде до прозореца и погледна навън.

— Днес наистина е много ясно…

Начинът, по който гласът му заглъхна, накара Пъг да застане нащрек.

— Какво има?

— Ела тук — отвърна Накор.

Пъг се приближи до двамата. Дневната светлина на Косриди изискваше известно настройване, но щом възприемеш по-широкия спектър, в който виждаш над виолетовото и под червеното, както се изразяваше Накор, разликата между деня и нощта ставаше огромна. Сега, след изгрева, Пъг виждаше много по-ясно топлината и другите енергии. Не беше и предполагал, че ще вижда толкова подробно с дасатските си очи.

Днес нямаше облаци и слънцето грееше. Пъг виждаше града около замъка и океана. Внезапно осъзна, че в пейзажа има нещо познато.

— Бил съм само веднъж на това място — каза Накор. — Когато принц Николас отплава…

— Това е Крудий! — прекъсна го Пъг.

— Да, много прилича на Крудий — съгласи се комарджията.

— Ето там са Шестте сестри — Пъг посочи на югозапад.

— Да, така наричаме тези острови — обади се Наруийн.

— Наистина сме в Крудий — Пъг се огледа. — Градът си е дасатски, с всичките свързани сгради, като ипилиакските. Но онова там е Дългият нос!

— Какво означава това? — попита Магнус.

Пъг започна да задава географски въпроси на Наруийн и Мартук и стигна до извода, че Косриди е Мидкемия, но във второто ниво.

— Защо всичко останало е различно, а физически мястото е същото? — попита той след половин час.

— Въпрос за философите — усмихна се Накор. — Но аз обичам добрите въпроси, както и добрите отговори.

— Толкова мистерии! — възкликна Магнус.

— Утре ще тръгнем с каруца за град Косриди — каза Мартук.

Пъг беше разбрал, че столицата е приблизително на мястото на Звезден пристан, и попита:

— Няма ли да е по-бързо с кораб?

— Да, ако ветровете бяха подходящи, но по това време на годината са насрещни. Освен това има опасни места. Не знам как казвате на скали, които стърчат от водата.

— Рифове — отвърна Пъг.

— Щом стигнем Ладснау, ще вземем кораб през Диамантено море и нагоре по реката до Косриди — обясни Наруийн.

Горчиво море имаше приблизително формата на диамант.