Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 122

Пъг се обърна и веднага стана и сведе поглед към пода. Накор и Магнус го последваха след секунда.

— Трябва още по-бързо — каза Наруийн и влезе. — Секунда колебание и се набивате на очи. Забелязващият се Низш е мъртъв Низш. Запомнете, лечителите са полезни, но и презирани заради работата си.

Пъг стоеше неподвижно. Тя се приближи и зае мястото му.

— Седни до мен. Останалите също може да изоставите ролите си. Може би това ще е последният ви шанс за доста време напред, а трябва да поговорим сериозно, преди да тръгнете.

— Толкова скоро ли? — попита Пъг.

— Да — отвърна Наруийн. — Получих вест, че на Омадрабар се готви нещо. Върховният жрец Джувон е повикан в палата на Мрачния. Щом викат жреците от външните региони, значи нещата са сериозни.

— Имаш ли представа какво става? — попита Мартук.

— Обикновено подобно събрание се свиква, когато почине Великият прелат и трябва да се избере нов. Но не съм чувала да е болен. Ако беше мъртъв, щеше да се разбере. Теоретично такова събрание може да се свика, ако се обяви нова теологична доктрина, но Джувон щеше да знае за такова раздвижване в църквата — тя поклати глава в съвсем човешки жест. — Не, сигурно има нещо друго. Винаги сме се страхували да не ни разкрият. Единственото ни предимство е, че слугите на Мрачния не искат простолюдието да разбере, че не сме само мит.

— Като казваш „ние“, Кръвните вещици ли имаш предвид, или Бялото? — попита Пъг.

— И двете — отговори тя. — В моето съзнание те са едно и също от дълги години. Още преди да разберем, че служим на силата, която се противопоставя на Мрачния.

— Мартук ни разказа как пощадил една жена и сина й. Знаеш ли тази история? — попита Накор.

Наруийн кимна и за пръв път изражението й показа следи от емоция.

— Знам я, защото аз бях жената, а Валко — момчето. Криехме се в пещерите на изток и готвехме. Явно бяхме запалили огньовете твърде рано. На Валко му растяха зъби и го болеше. Хладният ветрец го успокояваше.

— Защо си казала само „моля“? — полюбопитства Магнус.

Тя въздъхна.

— Не знам. Инстинктивно видях нещо в него. Той беше здрав воин, от типа, който жените търсят за бащи на децата си. Беше готов за убийство, но нещо в очите му изпод шлема ме накара да помоля за пощада.

— И така животът ни се промени — каза Мартук. — Валко не знае историята и бих искал още да не му я казвате. Той скоро ще я научи, но трябва да знаете, че той зае позицията си едва преди седмица. Обезглави баща си само шест дни преди да дойдете. Празненството беше преди два. Ако бяхме дошли тогава, повечето от нас сигурно щяха да са мъртви.

— Винаги съм се чудел на тези малки съвпадения — каза Пъг. — Как нещо дребно накрая се оказва жизненоважно.

По време на този разговор Накор беше необичайно мълчалив и само наблюдаваше. Сега бръкна в торбата си и извади един портокал.

— Как го направи?! — изуми се Пъг.

Торбата съдържаше малък двупосочен разлом, който позволяваше на исаланеца да измъква портокали и други неща. От един склад в Кеш. Според всичко научено подобна магия не трябваше да работи на това място.