Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 121

— Предполагам е било доста неочаквано — обади се Пъг.

— Безпрецедентно — отвърна Мартук и отново седна. — Дасатите рядко употребяват думи като „моля“. Може би само Низшите, но никога в такъв контекст. В очите й имаше сила и воля. Това не беше молба на слаба жена, а по-скоро апел към нещо повече от малоумна касапница.

— И ти какво направи? — попита Магнус.

— Пуснах ги. Свалих меча и се махнах.

— Не мога да си представя как си се почувствал — каза Пъг.

— И аз едва осъзнавах — отвърна Мартук. — Намерих останалите и в крайна сметка се оказа, че сме убили тринадесет жени и двадесетина деца. На връщане ездачите се шегуваха и радваха, а аз бях потънал в себе си. Не усещах никакво постижение или гордост. Бях се променил и разбирах, че в избиването на по-слабите, които не могат да се защитят, няма нищо славно.

— Една жена с нож е опасен противник, но аз яздех боен варнин, имах пълни доспехи и носех меч, кама и лък. Нима трябваше да чувствам задоволство, че съм я убил? Нима трябваше да триумфирам, че съм заклал дете, което се защитава със зъби и нокти? — той поклати глава. — Не, знаех, че във всичко това има нещо ужасяващо сбъркано.

— Като мнозина изпитващи подобни колебания, реших, че има нещо нередно в мен и съм изгубил пътя на Мрачния, затова потърсих съвет от жрец — Мартук погледна Пъг и се усмихна. — Съдбата ме срещна с Джувон, Върховния жрец, който отговаря за този регион на Империята. Той изслуша историята ми и заяви, че всеки, който изрази подобни съмнения, трябва да бъде разпитан и екзекутиран. Оказа се обаче, че съм се изповядал пред най-високопоставения прелат, който тайно работи за Бялото. Така че той ме изслуша и ми каза да отида пак при него. Говорихме няколко месеца, преди да ми обясни, че съм чул призива на Бялото.

— По това време бях стигнал до заключението, че в мен има нещо повече от колебанието да убия една жена и детето й. След това сме говорили много пъти с него, с Наруийн, с други Кръвни вещици и жреци. Видях съвсем различни неща от това, на което ме учеха като дете — Мартук се наведе напред. — Така започнах да служа на Бялото. Нещо повече, започнах да го обичам и да мразя всичко свързано с Мрачния.

— А как попадна на първото ниво? — полюбопитства отново Накор.

— Бях изпратен от Градинаря.

— Защо? — попита Пъг.

— Той е най-близък до Бялото — чу се женски глас откъм вратата. — Ние не оспорваме заповедите му. Ако каже на мен, на Мартук или на който и да е от другите, без колебание ще отидем в първото ниво.