Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 111

Наруийн го беше инструктирала подробно какво трябва да свърши, след като бащиното му тяло бе положено в семейната гробница. Бяха изпратили официално писмо до Карана в град Косриди, за да бъде одобрен. Според майка му това беше само формалност. След това трябваше да се изпратят писма до всички роднини, което отново беше формалност. Накрая идваше ред на поканите до садхарините, които всъщност бяха най-важни. Бойното общество можеше да влияе на имперската политика, да променя баланса между фракциите и да унищожава фамилии. Наруийн му бе споменала за четирима Ездачи, които имаха подходящи дъщери. Тази нощ Валко трябваше да избере една и да й направи дете. Майка му се бе заела с плана още преди разсъмване. Кръвните вещици разполагаха със специални умения, чрез които да определят пола на бъдещите деца. Две момчета, а след това две момичета — това се искаше от него засега.

Тяхното Криене нямаше да е като другите. Вече бяха направени приготовления и щяха да имат на разположение лечители, вещици и няколко доверени воина, които да ги пазят от прочистване. След двадесет години в Камарийн щяха да се появят десетина силни синове и дъщери и възходът на Валко щеше да започне.

Младежът стана и се провикна:

— Да живеят садхарините!

Петдесетте лорда удариха още по-силно по масата и нададоха боен вик.

— Да живее лорд Валко! — извика лорд Андарин от Кабескоо.

Валко вдигна бокала с вино и го пресуши. Майка му се бе погрижила да е добре разредено. Останалите лордове можеха да се напиват на воля, но синът й трябваше да остане трезвен.

На масите под тях седяха жените и дъщерите и наблюдаваха мъжете с нескрит интерес. Много от момичетата се опитваха да привлекат погледа на младия владетел.

Но Валко гледаше само майка си. Тя се движеше между гостите и се грижеше всичко да е наред. Спря до дъщерята на лорд Макара и я потупа по рамото. Младежът не трепна, но разбра, че това е момичето, с което трябва да си легне. Огледа я. Беше привлекателна и го гледаше хищно. Щеше да е доволна, ако й позволяха да обяви зачеването. Баща й нямаше нищо против да се съюзи с издигащия се млад владетел. Вероятно смяташе, че ще може да го използва, без да осъзнава, че ще се случи обратното.

Валко огледа помещението и се усмихна. Пиршеството беше в разгара си. Изведнъж той като че ли забрави уроците на майка си. Искаше вино!

Обърна се да поръча нова кана, но една нежна ръка го задържа. Майка му някак бе успяла да засече промяната в настроението му.

— Време е за забавлението, сине — прошепна тя в ухото му.

Валко я изгледа за момент и кимна.

— Лордове! — провикна се той. — Време е за забавления!

Вратите се отвориха и няколко слуги внесоха голям керамичен съд. След това домъкнаха овързан младеж, който се дърпаше яростно.

— Това момче се е промъквало към замъка на баща си — заяви Валко с усмивка. — Снощи се е хванало в примка за вадун!

Съобщението предизвика смях. Тревопасното животно беше глупаво и се улавяше лесно. Ценяха кожата му, но нанасяше сериозни щети на овощните дървета. Младежът трябваше да е много невнимателен или глупав, за да се хване в примка.