Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 110

Каспар беше помогнал в преговорите на генерал Бъртранд и сега победените лагеруваха на половин миля, под охрана. На сутринта щяха да си тръгнат — без оръжията си и всичко по-ценно. Офицерите щяха да бъдат задържани за откуп. Такава беше цената за защитата на Аранор.

Новата провинция на Ролдем имаше дългогодишни връзки с кралството, но бързата му реакция бе изненадала нашествениците.

Каспар познаваше Бъртранд, защото той бе служил под командването на настоящия рицар-маршал на Опардум Куентин Хавревулен. Мъж, избран лично от бившия херцог да води армията му.

Каспар излезе от шатрата и седна на един пън до Серван.

— Добро пиршество сте заформили.

Джоми се засмя под влиянието на алкохола.

— Интендантът носеше провизии за месец и не искаше да ги мъкне обратно до Опардум.

— Правилно. И без това повечето щеше да се развали по пътя до… там — беше на път да каже „дома“, защото цял живот бе живял в Оласко, допреди три години.

Погледна шестте момчета от университета и каза:

— Днес се справихте добре. Копелетата, които ви нападнаха, бяха в лошо настроение и искаха да си го изкарат на някого, преди да побегнат. Убихте шестима и ранихте още толкова — усмихна се на Серван. — Най-доброто е, че не загубихте никого. Само двама ранени. Отлична работа.

— Заслугата е на Серван — каза Джоми. — Той организира всичко за секунди. Сякаш цял живот само това е правил.

— Всички свършихме своето — отвърна другият младеж. — Никой не се огъна.

— Това е добре, защото скоро ще имаме нужда от добри командири.

— Защо? — попита Годфри. — Нима ще воюваме с Бердак?

Каспар поклати глава.

— Не, млади приятелю — и погледна тъжно в мрака. — Скоро всички ще воюват.

Годфри понечи да зададе нов въпрос, но видя предупредителния поглед на Джоми и замълча.

— Като бях момче, баща ми ме доведе тук на лов — каза Каспар. — След това съм идвал още няколко пъти.

— Сигурно е странно да се завърнеш — обади се Тад. — Искам да кажа, вече като не си херцог.

Каспар се усмихна.

— Животът често си прави шеги с нас, Тад. Правим си планове, но съдбата невинаги се съобразява с нас — той се изправи и погледна грейналото лице на младия принц. — А вие, млади господарю, ще имате много тежка сутрин, ако не спрете ейла. Препоръчвам ви да пийнете повече вода, преди да си легнете — обърна се и влезе в шатрата, без да изчаква отговор.

Джоми се прозя.

— Май е по-добре да си лягаме. Сутринта ще тръгнем на поход.

— Какво искаше да каже с това, че всички скоро ще воюват? — обади се Годфри.

Зейн, Тад и Джоми се спогледаха. Червенокосият младеж сви рамене и никой не отвори уста. Гранди се олюляваше и се усмихваше неразбиращо, но като видя угрижените лица на останалите, помръкна.

— Ела да ти намерим вода, малкият — каза Джоми и се изправи. — Каспар е прав. Утре ще имаш тежък махмурлук.

Ездачите на Садхарин удряха с юмруци по дървената маса и викаха одобрително. Новият владетел на Камарийн бе поканил останалите водачи на обществото, за да отпразнуват издигането му.