Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 113

Валко потисна объркването си и отиде при девойката, която го очакваше до вратата на залата. Прегърна я през кръста и я притисна без нежности. След това я хвана за ръка и я поведе към спалнята си.

Вечерята беше странна. Пъг и Мартук стояха в двата края на масата. Наоколо обикаляха ипилиакци със странни дрехи и прислужваха мълчаливо.

Мартук настояваше да вечерят така през последната седмица преди да тръгнат, защото по този начин щяха да свикнат с порядките на дасатите.

— Храната не е точно като на Косриди, но е подобна. Достатъчно, че ако ви поднесат традиционно ястие, да не се изненадвате. Слугите играят ролята на Низши, така че ги наблюдавайте внимателно. Едва ли ще се озовете на такава маса, защото само воините вечерят така. Мъжете и жените се хранят заедно само ако са сами, например след секс.

Пъг кимна. Мартук беше добросъвестен учител и обръщаше внимание на хиляди подробности. Магьосникът просто не можеше да си представи по-добър инструктор.

От седмици изучаваха езика и наизустяваха историята, която бяха измислили. Тримата щяха да са лечители, служещи на Мартук, а Бек щеше да е син на дребен благородник, тръгнал на поклонение към Омадрабар. Това не беше рядко срещано, особено сред младите воини, които се гласяха за жреци. В Омадрабар беше великият храм на Мрачния, в който обитаваше живият бог.

Пъг се притесняваше за Бек, въпреки че Накор твърдеше, че го държи под контрол. Младежът се бе променил на Делекордия и Пъг се чудеше как ли ще реагира във втория кръг. В много отношения се бе превърнал в дасат. Трябваше да му показват нещата по веднъж и ги заучаваше мигновено.

Накор отдавна бе отбелязал, че у Бек има нещо необичайно и неземно, може би дори частица от Безименния. Но може би мракът идваше от Мрачния бог на дасатите. Пъг мразеше да е обграден от толкова неизвестни, но поне той трябваше да оцелее, инак нямаше как да изпрати съобщение до себе си.

Тревожеше се за Накор и Магнус, защото помнеше сделката с Лимс-Крагма. Щеше да гледа как всичките му близки умират, включително децата му. Всеки ден се надяваше, че това време е още далече. Вече се чудеше дали няма да загуби Накор и сина си в тази налудничава мисия.

Стегна се и загърби тревогите си, защото знаеше, че няма смисъл да се хаби емоционално и физически за нещо, което не може да контролира. Всеки член на Конклава доброволно се подлагаше на опасност в името на възвишената им цел. Въпреки че Пъг знаеше това, не му ставаше по-леко.

Мартук щеше да е в ролята на васал на измисления баща на Бек. Дасатските съюзи бяха толкова комплексни, че само архиварите от Залата на предците можеха да назоват всеки лорд, клан и бойно общество.

— Мартук, ти каза, че ще си Ездач на Садхарин. Това истина ли е, или само ще се представяш за такъв?

— Наистина съм от това общество — отвърна старият воин. — То има дълга и славна история сред нашия народ. Освен това много от членовете му симпатизират на нашата кауза — той обели един плод помба и захапа сочното му месо. — Агентите на Мрачния ще се радват, ако го разберат. Ако разкрият, че един от садхарините служи на Бялото, цялото общество ще бъде унищожено. ТеКарана на Омадрабар може да нареди цял регион от Косриди да бъде изпепелен, за да премахне „инфекцията“. Хиляди биха намерили смъртта си.