Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 112

— Пуснете ме! — изкрещя той, докато го тикаха в гърнето. Беше готов да се бори със зъби и нокти, но слугите го натикаха така, че коленете му опряха в брадичката. Беше невъзможно да се измъкне без помощ, а никой нямаше да му я предложи.

— Ти си животно! Не заслужаваш да се биеш като мъж. Затова ще умреш като животно!

Младежът започна да крещи несвързано. Гостите се засмяха, защото безнадеждната му съпротива бе комична. Валко даде знак и слугите започнаха да изливат върху младежа ведра с вода. Той започна да плюе и да кашля, което предизвика нов смях.

— В стари времена е било забавно да се постави дете във вода и бавно да се вари. Вече нямаме нужда от огън, защото има вещества, които ще свършат същата работа — Валко даде знак на двама слуги и те изсипаха съдържанието на две торби във водата и се дръпнаха.

Реакцията започна мигновено и водата закипя. Яростните викове на младежа преминаха в отчаяни писъци.

Част от течността пръсна върху един стоящ наблизо слуга и той започна да се гърчи от болка.

Гостите се смееха неконтролируемо. Колкото повече пищеше пленникът, толкова повече се радваха. По раменете, врата и лицето на младежа се появиха оранжево-червени мехури.

Писъците продължиха почти четвърт час. Валко видя как с приближаването на смъртта гостите настръхват. Жените вече галеха телата си, а мъжете горяха от похот.

Майка му беше права. Единична смърт в подходящ момент бе по-впечатляваща от кръвопролитията, които обикновено съпътстваха подобни събития. Разкъсването на половин дузина Низши от заркиси разсейваше тълпата, за разлика от единичната добре предложена смърт, която приковаваше вниманието.

— Попитай дъщерята на лорд Макара дали ще се присъедини към мен — нареди Валко на един слуга. Мъжът отиде при девойката и зашепна в ухото й. Очите й грейнаха гладно, ръцете й мачкаха роклята. Валко знаеше, че би му позволила да я обладае направо тук, пред цялата компания.

Някои от лордовете се бяха изправили и стояха до жените, с които щяха да си легнат тази нощ. Щеше да има много декларации и много синове щяха да се завърнат в бащините си замъци в резултат на тази вечер. Само Валко, майка му и още неколцина знаеха, че тези връзки са нагласени от Кръвните вещици и че всяко дете, заченато тази нощ, ще стане слуга на Бялото.

Беше му трудно да мисли за Бялото сред цялата тази кръвожадност и похот.

— Слабак — усмихна се Валко, когато младежът издъхна.

— Той не се опитваше да прекоси земите на Камарийн, сине — прошепна майка му. — Идваше в този замък. Беше син на Аруке и твой брат.

Валко усети странно пробождане и изви рязко глава. Срещна погледа на майка си с толкова смесени чувства, че се чудеше дали ще издържи да не я удари. Нежното й докосване го накара да се стегне.

— Ако беше постъпил другояче, щеше да изглеждаш слаб пред гостите. Щеше да покажеш, че не си достоен за владетел на Камарийн. Трябва да знаеш цената на това, което правиш. Борбата ни тепърва започва и ще трябва да изтърпиш много по-големи болки — тя го погали по бузата, както правеше, когато беше малък. — Забрави всякакви мисли за кръв, страдание и болка. Иди и създай силен син тази нощ.