Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 108

— Посрещането ми харесва, сине — каза тя и седна на леглото.

— Ти си ми майка — отвърна той, сякаш това обясняваше всичко.

— А ти си ми син — тя го погледна в лицето. — Освен това си син на един изключителен мъж.

Валко внезапно усети задушаваща болка в гърдите.

— Знам. Усещам някаква болка, която не знам как да нарека, когато си помисля за Аруке.

— Нарича се съжаление. Едно от многото чувства, изгубени за дасатите — тя погледна към осветеното от залязващото слънце море. — Попита ме на кого се моля. Нямаме име за тази сила и я наричаме Бялото. Дори не знаем дали е бог, или богиня.

— Мислех, че всички са били унищожени при издигането на Мрачния.

— Това се опитват да ни накарат да повярваме жреците. Защото е абсолютна противоположност на всичко, което олицетворява Мрачният.

— Имам толкова въпроси… — започна младият воин.

— Ще имаме време, но сега трябва да научиш някои неща, за да останеш жив. Бялото се използва за плашене на децата. Така карат дасатите да смятат, че е незначителен мит, който се надраства. Това е много по-добре за каузата им, отколкото ако го отричат напълно.

— Преди векове Кръвните вещици са били със същия статут като жреците в нашето общество. Жреците служели на всички богове, а не само на Мрачния. Сестринството обръщало повече внимание на природата и жизнените сили. Кръвта не е само нещото, което проливаш на арената, а основата на живота. Вещиците символизирали всичко противоположно на Мрачния и когато той се издигнал, Сестринството било анатемосано и разбито — тя го погледна решително. — Ние съществуваме в тайна от векове, сине. И се мъчим с всички сили да попречим на замислите на Мрачния.

— Според мен сте се провалили — Валко се облегна назад. — По време на Криенето ти ме учеше на много неща. Сега разбирам, че си ми подхвърляла парченца. Когато се подредят по един начин, те показват картина, но ако ги погледнеш от друга страна…

Тя кимна.

— Мъдри думи за толкова млад мъж. Ти си този, когото очаквахме, Валко от Камарийн. Кръвните вещици те очакват от векове, защото има пророчество, което никой извън Сестринството не знае напълно. Баща ти, Деноб, Хиреа и другите, които служат на Бялото, са запознати само с част от него. Ти си първият, който ще чуе целия текст — майка му направи пауза, сякаш обмисляше как да започне, след което се усмихна. — През отминалите векове е имало равновесие и всичко е вървяло както трябва. Но за да съществува това равновесие, се води постоянна битка и съответно то се променя.

— Когато силите на Мрачния се надигнали, насреща им се опълчили последователите на другите богове, чиито имена вече са изгубени — продължи тя. — По време на Великото прочистване на всеки дасат бил даден избор: да почита Мрачния или да умре. Мнозина избрали смъртта, защото осъзнавали, че ги очаква тъжен и отчаян живот.

— Но Мрачният винаги е бил върховен — прекъсна я Валко, след което сведе глава. — Говоря прибързано.

— Така си научен. По време на Криенето имаше неща, които не можех да ти обясня, за да не се изтървеш пред някого. Тези вярвания са така насадени, че има майки, които биха рискували децата си, за да предупредят жреците за подобно богохулство.