Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 106

Джоми скочи на коня. Беше приличен ездач и добър боец, но никога не се бе сражавал на конски гръб, дори на тренировки. Калеб, Каспар и Талвин Хокинс казваха, че опитният боен кон изпълнява командите на ездача, но младежът не знаеше дали това е обучено животно, нито пък как да го управлява. Сграбчи юздите с лявата си ръка и вдигна дясната, за да отблъсне удара на първия ездач.

Замахна рязко и за малко щеше да падне от седлото. Конят се обърна на място! Лекият натиск с колената и придърпването на юздите го бяха накарали да последва движението му. Джоми смушка коня и препусна след противника си.

Той опита да се приведе, но Джоми го удари в гърба и го свали от седлото.

Обърна коня и видя, че Тад, Зейн, Годфри и Серван са притиснати от половин дузина ездачи.

Препусна като луд и се заби право между две животни. Реши да не обръща внимание на левия противник — надяваше се, че това няма да му струва главата — и се метна върху десния.

След секунда се търкаляха по земята. Джоми риташе, хапеше и удряше с дръжката на меча си, защото нямаше възможност да го размаха. Конете подскачаха разтревожено над тях и младежът се молеше да не отнесе някое копито в главата.

Удари с дръжката мъжа в лицето, но противникът му бе опитен и вероятно би издържал и на по-сериозни удари: само разтърси глава и опита да замахне, но в този миг един ботуш го изрита в слепоочието. Наемникът подбели очи и рухна.

Една здрава ръка сграбчи Джоми за яката и го вдигна на крака.

— Радвам се, че дойде да помогнеш — каза Зейн.

Джоми се обърна и замахна към един ездач, който опитваше да се измъкне. Както бе предположил, противниците се оттегляха на север.

— Оставете ги! — извика той и осъзна, че никой от малкия отряд не е във форма за преследване. Остави меча да се изплъзне от пръстите му и седна на земята. Остатъците от силата му го напускаха, сякаш се изливаха в земята.

Серван приседна до него.

— Беше на косъм.

Джоми кимна.

— Да. Ти се справи добре със заповедите и организирането. Много впечатляващо.

— Благодаря — отвърна Серван.

— Отивам да видя как е Гранди — обади се Тад.

— И аз ще дойда — каза Годфри и Джоми им кимна.

— Видях как се вряза с коня си, откачалко — каза Серван. — За малко да си загубиш главата, като събаряше онзи. Другият, от сляпата ти страна, те пропусна наистина на косъм.

— Знаеш какво казват: „Пропускът си е пропуск.“

— Така е — засмя се Серван. — И как само се въргаляхте по земята. Дращене, ритане. Наистина ли опита да му отхапеш ухото?

— Хапеш каквото ти падне — отвърна Джоми. — Така им отвличаш вниманието.

Серван се засмя.

— Сега вече разбирам.

— Кое?

— За какво говореше по време на тренировъчния бой. Когато ме удари в лицето.

— За какво съм говорил?

— Че трябва да си готов на всичко, за да победиш. Фехтовката не те подготвя напълно за подобни схватки.