Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 105

Серван се обърна към Джоми.

— Щом прехвърлим последния хълм, би трябвало да нямаме проблеми до реката. Баржите сигурно още са там… — младежът внезапно спря.

Джоми ги чу в същия момент.

— Конници!

И двамата знаеха, че ролдемската кавалерия е на фронтовата линия и подсигурява обсадните машини. Джоми се юрна надолу, на половин стъпка зад Серван и малко пред Тад, който още не бе осъзнал какво става. Едновременно с вика му се разнесе чаткане на подкови по камъните.

Гранди, Зейн и Годфри също ги бяха чули. По-леко ранените се втурнаха да помагат на другарите си, защото всеки хванат от кавалерията на открито нямаше шанс.

Към шестимата млади офицери бяха придадени четирима стрелци и двама пехотинци. Докато Джоми се чудеше какво да прави, Серван започна да крещи заповеди.

— Ти, ти и ти — обърна се той към първите трима стрелци. — Качете се на онези скали и стреляйте при първа възможност. Хора, коне, не ме интересува — махна на четвъртия. — Иди на онази скала на десния фланг и опитай да я удържиш. Вие двамата, разпрегнете каруците и ги обърнете на една страна! По-бързо!

Джоми реши да не спори кой е по-старши, защото нямаше ясна представа какво да прави, а и мъжете очевидно слушаха Серван.

— Който може да държи оръжие, да застава зад каруците! — крещеше кралският роднина. — Останалите тръгвайте нагоре по пътечката и се скрийте, доколкото можете!

Неколцина мъже се присъединиха към защитниците, а останалите закретаха нагоре.

Серван се обърна към Гранди.

— Тръгвай с ранените — принцът се поколеба и той му изкрещя: — Върви и ги защитавай!

Момчето кимна и се подчини. Джоми знаеше, че би оказал съпротива колкото катерица, но така поне запазваше достойнството си.

Каруците вече бяха преобърнати и всички се подготвяха, доколкото могат. Освободените коне се разбягаха. Джоми се опита да отгатне откъде ще дойде атаката.

Внезапно въздухът се изпълни с бойни крясъци и свистене на стрели.

Тримата стрелци свалиха поне четирима ездачи, а когато врагът опита да се престрои, четвъртият успя да повали още двама.

Останалите се приведоха над седлата и атакуваха. Очевидно бяха наемници, защото нямаха униформи и някаква организация. Джоми знаеше, че ако успеят да ги отблъснат, вероятно ще се разбягат, и се обърна към Серван.

— Ако побегнат на север, ще ги оставим.

— Да ги оставим ли? — попита младият благородник.

— Да. Това са наемници и няма да умрат за загубена кауза.

В следващия миг враговете връхлетяха. Джоми видя как Тад посича един, а Зейн подскача и смъква друг ездач от седлото. Точно както очакваше, нападателите бързо заобиколиха каруците и той се озова срещу двама противници.

Ранените се опитваха да окажат съпротива, но врагът ги превъзхождаше. Стрелците бяха свършили стрелите и вадеха дългите си ножове, защото не разполагаха с щитове и мечове. Джоми си избра по-близкия ездач и замахна, но той парира, след което прибягна до любимите на кавалерията къси удари, които не позволяваха на пехотинците да приближат, и младежът бе принуден да отстъпи. Отляво приближи друг противник и Джоми бързо приклекна и замахна нагоре. Оръжието на мъжа мина безопасно над главата му, а мечът на червенокосия нанесе сериозна рана в крака на ездача. Мъжът извика и се свлече от седлото.