Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 104

— Откъде знаеш? — попита Пъг.

— Ще ти обясня, когато му дойде времето. Щом пристигнем, ще имаме време за научни въпроси. Сега трябва да се съсредоточим върху оцеляването. Запомнете, че няма път за бягство. Когато се озовете на Косриди, оставате там. Поне докато мистериозната ви мисия не завърши. И през цялото време трябва да помните, че най-опасният ипилиак е по-малка заплаха от най-нежния дасат.

— Вие ще се представяте за лечители, което е едновременно рисково и безопасно. Моралната им позиция и желанието им да помагат ги правят презрени, но това ще ви помогне да скриете евентуалните си грешки — той вдигна ръка. — Няма да говорите и да правите нищо, освен ако аз не наредя. Има безброй поводи и начини да ви убият и не бих могъл да ви защитя, докато не стигнем до безопасно убежище.

— Аз ще съм воин — продължи той. — Ездач на Садхарин, едно от бойните общества, които ви споменах. Вие сте под моя закрила, защото сте ми полезни, но ако направите грешка, от мен ще се очаква да ви убия, без да трепна. Предупреждавам ви: ако се наложи, ще убия който и да е от вас, за да спася мисията. Разбрахте ли?

Те се спогледаха и Пъг се сети какво мисли синът му — че Мартук ще се озори да убие който и да било от четиримата. Никой не каза нищо, но все пак кимнаха.

— Пак повтарям: при никакви обстоятелства не говорете с никого, освен ако аз не разреша. Ще спрем в замъка на един сигурен съюзник, където ще се доусъвършенствате, като учите и от други дасати освен мен. От там са няколко седмици път до град Косриди, откъдето ще минем по Звездния мост, през три свята, докато стигнем Омадрабар — Мартук се обърна към Пъг. — Вярвам, че дотогава и двамата ще имаме ясна представа каква е целта на това налудничаво пътуване и как то ще помогне на каузите ни.

„Можем само да се надяваме“ — помисли магьосникът.

17

Войници

Джоми размаха меча си.

Гранди, който бе в подножието на хълма, отвърна на сигнала. Момчетата бяха получили относително безопасна задача — да надзирават група ранени в тила. Джоми, Серван и Тад бяха изкачили хълма, за да проучат най-добрия път за изтегляне. Зейн, Гранди и Годфри бяха долу при каруците с ранените. Някои от по-здравите вървяха покрай фургоните, понеже теренът и без това не позволяваше висока скорост. Придвижваха се през планинска местност, осеяна с дивечови пътеки. Денят беше горещ, но слънцето хвърляше дълбоки сенки, които правеха намирането на пътя трудно. Без трите момчета, които разузнаваха, отрядът като нищо можеше да се набие в някое задънено дере. Джоми знаеше, че щом превалят последния хълм, ги очаква спускане към реката и баржите.

Конфликтът беше достигнал връхна точка на пет мили североизточно. Генерал Бъртранд и Каспар бяха разбили пехотата на Бердак. Нашествениците се бяха укрепили в една полусрутена гранична крепост. Обсадните машини на Ролдем — два малки требушета и две балисти, бяха сринали другата половина. От конницата на противника нямаше и следа и мнозина предполагаха, че вече се е изтеглила оттатък границата.