Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 103

— Може би е по-добре да отидеш на Келеуан и да се заемеш с откриването му. Ти не си се сблъсквала с него…

— Бях на Острова, когато ни нападна! — напомни тя.

— Тъкмо щях да го кажа. Все пак си по-подготвена да го разпознаеш от всеки на Келеуан.

— Може да стоя до него и да не разбера. Може би баща ти има някакъв начин да долавя магията му, но аз не го знам…

— А може би има друг начин?

— Какъв?

— Поразпитай. Нещо може да ти подскаже. Например кой отсъства от Събранието при странни обстоятелства.

— Събранието има повече от четиристотин члена. Много ще е трудно да се проследи движението на толкова хора, свикнали заповедите им да се изпълняват безусловно.

— Тогава провери дали някой се държи странно. Според татко обсебването на тяло изисква период на адаптация.

— Да, така е — Миранда спря да крачи, защото се сети нещо. — Книгите на баща ми за некромантство са тук на Острова.

— Ами прегледай ги. Може да ти дадат нови насоки.

— Благодаря за добрата идея — Миранда се обърна и излезе от стаята.

Калеб погледна към вратата и промърмори:

— Няма за какво.

Пъг и Магнус стояха до Мартук и някакъв местен жрец. В момента изучаваха езика на дасатите, като използваха така наречените „трикове“ на Накор. Пъг беше виждал приложението на подобна магия по време на войната с цураните от един жрец на Ишап, Доминик. Присъствието на местния жрец беше необходимо, защото Накор все още не се чувстваше достатъчно подготвен.

Отне им почти час, но Пъг вече говореше гладко дасатски, макар да имаше силно главоболие. На Магнус също му беше зле и му се повръщаше.

— Това ще мине — обясни Мартук.

Единственият, който нямаше никакви проблеми, беше Бек. Младежът гореше от нетърпение да се прехвърли във второто ниво.

— Преди да потеглим, трябва да ви обясня още някои неща — каза Мартук. — Делекордия е свят, който някак си балансира между първото и второто ниво на реалност. Ипилиакците имат много спекулации и теории, но никой не знае как, кога и какво точно се е случило. Освен това не сме чували за друго подобно място.

— Пътят е необятен — каза Накор. — Обзалагам се, че някой ден ще откриете.

Пъг познаваше Накор и в никакъв случай нямаше да заложи срещу него.

— Хората, които живеят тук, са потомци на бежанци — продължи Мартук. — Преди векове, когато предците на ТеКарана взели властта, избухнала всеобща война и победените избягали тук. Подробностите са изгубени във времето — той се огледа. — С ипилиакците може да се общува и да се постигне съгласие. Дасатите са по-различни от тях дори и от вас.

Изгледа Пъг продължително и магьосникът го разбра.

— Ти се мъчиш във всеки един момент, нали?

— Не можеш да си представиш. Боря се непрекъснато с желанието да извадя меча и да започна клане. Според възпитанието ми ипилиакците и другите раси са низши и слаби същества, които не заслужават да живеят — Мартук въздъхна. — Казват, че с времето това чувство отслабвало, и сигурно е така — успя да докара подобие на усмивка. — Напоследък издържам по няколко минути, без да искам да ви отрежа главите — след това отново стана сериозен. — Това пътуване ще е абсолютно ново като усещане. Във второто ниво няма подобие на Пътя.