Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 95

— Можете да си представите колко голямо беше разочарованието ни — каза младият астроном, — но ние скоро решихме да се възползваме от случая и да употребим времето на закъснението за благото на науката. Влязохме във връзка с чукчите наоколо, които никой пътешественик не бе изучавал досега отблизо. Успяхме да създадем речник на техния език, да съберем колекция от средствата им за производство, оръжия и сечива. Магнитните ни наблюдения също ще бъдат от полза. Естествоизпитателите от експедицията ни прибавиха голям брой нови видове към флората и фауната на арктичните региони. Най-после ние бяхме постигнали основната цел на нашето пътешествие, тъй като бяхме заобиколили нос Челюскин и преминахме първи разстоянието, което разделя устието на Енисей от устието на Лена. Отсега нататък североизточният път е вече открит и проучен. Естествено би ни било далеч по-приятНо, ако бяхме успели да го осъществим за два месеца, за което впрочем не ни достигна толкова малко — само няколко часа плаване. Но като вземем предвид всичко постигнато през това време и ако скоро ледовете ни освободят, както можем да съдим по многобройни симптоми, няма да имаме основание да се оплакваме и ще можем да се завърнем у дома убедени, че свършихме полезна работа! Слушайки своя домакин с дълбок интерес, пътешествениците крачеха към „Вега“. Вече се бяха приближили дотолкова, че можеха да различат носа му, загърнат чак до командния мостик с грамадно платнище, така че само най-горната площадка бе останала открита, бордовете му бяха защитени от купчини сняг, от такелажа бяха останали навън само въжетата, а коминът бе старателно обвит с дюшеци, които трябваше да го предпазват от мраза.

Още по-необичайна гледка представляваше непосредственият подстъп до „Вега“. Корабът не бе притиснат, както можеше да се очаква, в ложе от плътен лед, а сякаш стърчеше сред истински лабиринт от езера, острови и канали, над които бяха прехвърлени дървени мостчета за минаване.

— Обяснението на тази загадка е много просто — отвърна младият учен на въпросите на Ерик. — Щом един кораб прекара няколко месеца Ограден от ледени блокове, около него се натрупва дебел слой от всевъзможни боклуци, основната част от които образува пепелта от изгорелите въглища. Тези остатъци са по-тъмни от снега и поглъщат повече топлина, поради което ускоряват топенето на ледовете или го задържат, действувайки му като изолатор, в зависимост от плътността или от дебелината на своята маса. Поради тази причина, когато започне топенето, леденото поле около кораба скоро придобива този вид и се превръща в истински хаос от големи или малки падини, от дупки, подобни на фунии, и от назъбени по краищата ледени островчета.