Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 94

Ледената преграда, препречила пътя на Норденшьолд, едва ли беше широка десет километра. Като я заобиколи, „Аляска“ пое на изток и хвърли котва в един малък незамръзнал залив, защитен от северните ветрове. После Ерик слезе заедно с тримата си приятели на брега и всички се отправиха към лагера, който хората на „Вега“ си бяха построили на сибирскйя бряг, за да прекарат тук дългата зима, и който отдалеч се разпознаваше по издигащия се право нагоре дим.

Този бряг на залива Колючин представлява ниска, леко вълниста равнина, набраздена от ерозионни хлътнини. Никакви дървета, само няколко групички ниски върби, килими от еленов мъх и плаун и тук-таме петна сибирски пелин. Поради настъпилото вече лято сред тази ниска растителност бяха покълнали млади стръкчета и господин Малариус откри сред тях някои разпространени и в Норвегия растения, а именно клюква, дива малина и глухарчета.

По-голямата част от лагера на „Вега“ представляваше в началото голям склад за хранителни запаси, който Норденшьолд бе наредил да построят, опасявайки се, че ледовете могат неочаквано да притиснат и да унищожат кораба му, както често се случва през зимата в тези опасни места. И колко затрогващо беше това, че бедните местни жители, който страдаха от постоянен глад, та тези складове с храна са им се стрували неоценимо съкровище, не ги бяха докоснали, въпреки че почти никой не ги охраняваше. Постепенно чукчите бяха оградили лагера със своите колиби от животински кожи. Най-голямата „постройка“ — „тинтиняранга“ или ледената къща — беше пригодена специално за магнитна обсерватория и всички необходими прибори от „Вега“ бяха отнесени там. Тинтиняранга беше направена от хубави светло-синкави ледени паралелопипедни блокове, слепени един с друг със сняг като с цимент; дъсченият покрив беше покрит с брезент.

Пасажерите от „Аляска“ бяха сърдечно посрещнати от един млад учен, когото завариха тук при пристигането си заедно с един часови. Младият човек предложи извънредно любезно на гостите да ги отведе на „Вега“ по една пътека, очертана върху леда, по която корабът се свързваше със сушата; по протежение на пътеката върху колчета бе опънато въже, за да служи за пътеводител през тъмните нощи. Докато вървяха, той им разказа за премеждията на тяхната експедиция през времето, откакто „Вега“ не бе имала връзка със света.

Напускайки устието на река Лена, Норденшьолд се отправил към новосибирските острови, които имал желание да изследва; оказало се обаче, че е почти невъзможно корабът да се приближи до сушата поради леда, който ги ограждал, и поради малката дълбочина на морето в един пояс от повече от няколко мили, затова Норденшьолд веднага решил да вземе отново курс на изток. „Вега“ не срещнал големи трудности чак до 10 септември. По това време обаче постоянни мъгли и нощни мразове започнали да забавят скоростта му; дълбокият мрак нощем го принуждавал често да спира. Така чак на 27 септември „Вега“ пристигнал на нос Серце Камен. Хвърлил котва върху едно ледено поле, надявайки се на другата заран да премине няколкото мили, които го отделяли от Беринговия проток, тоест да навлезе в свободните води на Тихия океан. Но появилият се през нощта северен вятър изтикал около кораба цели грамади от ледени късове, които през следващите дни още повече се сгъстили. Корабът се оказал обграден и осъден да презимува в навечерието на постигането на целта си.