Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 93

На 2 юли експедицията стигна протока на Бенкс; на 4 корабът навлезе в пълния смисъл на думата в Ледовития океан. Оттук нататък пътят вече беше открит въпреки айсбергите, мъглите и снеговете. На 12 „Аляска“ заобиколи нос Гласе; на 13 — нос Лисбърн; на 14, в десет часа сутринта, навлезе в голф Коцебу, на север от Беринговия проток, и намери там според уговорката натоварения с въглища кораб, пристигнал от Сан Франсиско. Така за два месеца и шестнайсет дни експедицията бе изпълнила програмата си, начертана в Бискайския залив.

„Аляска“ още не беше спрял, когато Ерик скочи в китоловната лодка и бързо се приближи до товарния кораб.

— Semper idem — каза той, щом видя капитана.

— Лисабон — отвърна американецът..

— Отдавна ли ме чакате тук?

— От пет седмици. Напуснахме Сан Франсиско един месец след получаването на вашата телеграма.

— Все още ли няма новини от Норденшьолд?

— В Сан Франсиско не се знаеше нищо със сигурност. Но откакто сме тук, аз разговарях с много китоловци, които били чували жителите на селището на нос Серде Камен да разказват, че от около девет-десет месеца един европейски кораб бил заседнал сред ледовете на запад от носа. Те смятат, че това е „Вега“.

— Наистина ли? — възкликна Ерик с лесно разбираема радост. — И вие смятате, че корабът е още там и не е минал през протока?

— Сигурен съм. От пет седмици насам нито един кораб не е минавал оттук, без аз да разговарям с капитана му.

— Слава на бога! Ако успеем да открием Норденшьолд, всичките ни мъки няма да са отишли напразно!

— Няма да сте първите — рече американецът с иронична усмивка. — Една американска яхта ви изпревари. Тя мина оттук преди три дни и също като вас се интересуваше от Норденшьолд.

— Американска яхта? — попита силно изненадан Ерик.

— Да, яхтата „Албатрос“, идваща от Ванкувър, с капитан Тюдор Браун. Аз му казах всичко, което знаех, и той веднага се отправи към нос Серце Камен!

16. ОТ СЕРЦЕ КАМЕН ДО ОСТРОВ ЛЯХОВ

Значи Тюдор Браун беше надушил, че „Аляска“ ще смени пътя си! И е могъл да ги изпревари през Беринговия проток?… Но как и по кой път? Това изглеждаше почти свръхестествено и все пак беше вярно.

Колкото и мъчително да беше изненадан от тази новина, Ерик не се издаде пред никого с нищо. Постара се обаче колкото се може по-бързо да натоварят въглищата и щом трюмовете на кораба му се напълниха, без да губи нито минута повече, пое курс към Сибирско море.

Серце Камен е висок азиатски нос, проточил се приблизително на сто мили западно от Беринговия проток, край който всяка година акостират китоловните кораби, идващи от Тихия океан. „Аляска“ пристигна там след двадесет и четири часа път и веднага разпозна в дъното на залива Колючин, зад купчина ледени блокове, тънката мачта на „Вега“, заседнал тук отпреди девет месеца.