Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 96

Хората от екипажа на „Вега“, облечени в подходящи за арктичните студове дрехи, и двама-трима офицери стояха на групички на горната площадка на кораба, очаквайки с любопитство гостите европейци, които им водеше астрономът. Радостта им беше голяма, когато чуха да ги поздравяват на шведски и когато разпознаха сред новодошлите толкова известния доктор Швериенкруна.

Нито професор Ньорденшьолд, нито верният му другар от полярните пътешествия капитан Паландерс, не бяха на борда. Бяха излезли на геоложка експедиция във вътрешността на сушата и нямаше да се върнат по-рано от пет-шест дни. Това беше първото разочарование за нашите пътешественици, които естествено се бяха надявали, откривайки „Вега“, да изкажат уважението си и да поздравят сърдечно великия изследовател. Това разочарование обаче нямаше да бъде единствено.

Едва влезли в каюткомпанията, Ерик и приятелите му научиха, че „Вега“ бил посетен само преди три дни от една американска яхта или по-скоро от нейния собственик Тюдор Браун. Този джентълмен им донесъл новини от външния свят, за които заточените в Колючинския залив мореплаватели естествено били жадни. Той им разказал за събитията в Европа от тяхното заминаване насам, за тревогата на Швеция и на всички цивилизовани нации за тяхната съдба, за изпращането на кораба „Аляска“ да ги търси. Този господин Тюдор Браун бил дошъл от остров Ванкувър през Тихия океан, където яхтата му го чакала вече три месеца.

— Впрочем вие сигурно го познавате! — намеси се в разговора младият лекар на експедицията, — защото той ни каза, че тръгнал най-напред с вашия кораб, но ви напуснал в Брест, защото се съмнявал, че вие няма да успеете да осъществите намерението си…

— Той действително има голямо основание да се съмнява — отвърна студено Ерик, прикривайки възбудата си.

— Тъй като яхтата му била във Валпарайсо, той телеграфирал тя да отплава да го чака във Виктория, на брега на Ванкувър — продължи младият лекар; — след това той сам стигнал дотам през океана от Ливърпул до Ню Йорк и с влак до брега на Тихия океан. Това е обяснението за неговото пристигане тук преди вас.

— Каза ли ви той за какво е дошъл? — попита Бредейорд.

— Изказа желание да ни помогне, ако имаме нужда, и още да се осведоми за един доста странен субект, за когото аз между другото бях споменал в едно свое съобщение и от когото Тюдор Браун, изглежда, живо се интересуваше.

Четиримата гости си размениха погледи.

— Патрик О’Доноган?… Това ли е името на този човек? — попита Ерик.

— Точно така! Такова е поне името, татуирано върху кожата му, макар той да твърди, че то не било неговото, а на негов приятел! Той се казвал Джони Боулс…

— Може ли да ви попитам дали този човек е тук?

— Той ни напусна още преди десет месеца. Отначало ние смятахме, че ще може да ни бъде полезен като преводач с местното крайбрежно население, защото той твърдеше, че знаел чукотски; ние обаче скоро се убедихме, че знанията му са твърде повърхностни и се свеждат само до няколко думи. След това случайността направи така, че от Хабарова дотук не установихме никаква връзка с хората по крайбрежието, където спирахме, така че всъщност нямахме нужда от преводач. От друга страна, този Джони Боулс или Патрик О’Доноган беше мързеливец, пияница и недисциплиниран. Присъствието му на кораба ни създаваше само неприятности. Така ние приехме с истинско удоволствие молбата му да го оставим с малко храна на големия остров Ляхов, когато плавахме по южния бряг.