Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 87

— Днес северозападният път не е вече ужас и мъчение за мореплавателите, какъвто е бил някога. Той не е обичаен път, защото е открит за навигация само от осем до десет седмици през годината, но е вече много добре изучен, нанесен е с подробности върху превъзходни карти и се използува от стотици китобойни кораби. Съгласен съм, че все още рядко преминават през него от Атлантическия за Тихия океан. Съдовете, които навлизат там от едната или от другата му страна, рядко го прекосяват открай докрай. Не е изключено дори,ако условията са неблагоприятни, да се окаже затворен за нас точно тогава, когато ще ни бъде необходим. Въпрос на късмет!… Но според мен има много основания да се надяваме на успех по този път, докато, така да се каже, нямаме никакви по другите. При това положение нашият дълг, поръчението, което ни дадоха нашите дарители и което ние сами приехме, е да използваме именно него, за да стигнем навреме до Беринговия проток. С обикновен кораб, пригоден за плаване по топлите морета, бих се подвоумил пред тази необходимост. С кораб като „Аляска“ обаче, подготвен специално за арктически пътувания, няма защо да се двоумим. Аз, от своя страна, заявявам, че може да се върна в Стокхолм, без да съм открил Норденшьолд, но в никакъв случай няма да се завърна, преди да съм опитал всички възможности да стигна до него!

Доводите на Ерик бяха толкова убедителни, че никой не се опита да ги отхвърли. Какво биха могли да възразят докторът, Бредейорд и Малариус? Те много добре виждаха трудностите на новия план, но те все пак поне не бяха непреодолими, докато всяко друго решение би било почти безнадеждно. Освен това те не можеха да не се съгласят, че във всеки случай би било по-славно да поемат риска, отколкото да се върнат посрамени в Стокхолм.

— Аз лично виждам само едно сериозно възражение — каза доктор Швериенкруна, след като бе останал няколко минути задълбочен в мислите си, — това е трудността да се снабдим с въглища в арктическите води. А без въглища трябва да се простим с възможността да Достигнем навреме северозападния път, използвайки доста често твърде краткото време, когато може да се минава оттам.

— Предвидил съм тази трудност, която действително е единствената — отвърна Ерик, — и не смятам, че тя е непреодолима. Вместо да се насочим към Гибралтар и Малта, където без съмнение ни очакват нови машинации на Тюдор Браун, ще заминем за Лондон. Оттам аз ще изпратя по трансатлантическия телеграф на една монреалска търговска фирма нареждане незабавно да тръгне натоварен с въглища кораб, който да ни чака в Бафиновия залив, а на друга фирма в Сан Франсиско — да изпрати друг товарен кораб в Беринговия проток. Ние разполагаме с необходимия запас и повече дори, защото задължителното количество каменни въглища при всички случаи ще бъде по-малко от онова, което би ни било необходимо, ако минехме през азиатски води, тъй като този маршрут е много по-къс. Не е необходимо да бързаме да пристигнем в Бафиново море преди края на май, пък и без това по никакъв начин не можем да се надяваме да навлезем в Беринговия проток преди края на юни. Така доставчиците ни от Монреал и Сан Франсиско ще имат предостатъчно време да изпълнят поръчките ни, платими по нашата сметка при един лондонски банкер… Оттам нататък въпросът ще се сведе до това, ще бъде ли проходим Северозападният проток. А то вече не зависи от нас. Но и да се окаже той затворен за навигация, ще ни остане поне утехата, че не сме пропуснали да опитаме нито една възможност за постигане на целта ни!