Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 88

— Точно така! — възкликна Малариус. — Скъпо мое момче, никой не може да възрази нищо на доводите ти!

— По-спокойно, по-спокойно! — намеси се Бредейорд. — Да не се увличаме. Аз например имам друго възражение! Нима ти смяташ, скъпи Ерик, че „Аляска“ ще може да навлезе незабелязано във водите на Темза? Не, нали? Вестниците ще пишат за пристигането ни. Телеграфните агенции ще съобщят за него. И Тюдор Браун ще го разбере. От това ще си направи извода, че сме променили плана си. Какво ще му попречи тогава да промени и той своя? Смяташ ли ти, че ще му бъде трудно да осуети например пристигането на корабите с въглищата, без които ти не би могъл да предприемеш нищо?

— Това е вярно — отвърна Ерик — и доказва до каква степен трябва да се мисли за всичко! Следователно няма да заминем за Лондон. Ще акостираме в Лисабон, сякаш продължаваме пътя си към Гибралтар и Суецкия канал. Там някой от нас ще замине инкогнито за Мадрид и, без да обяснява как и защо, ще влезе във връзка по телеграфа с Монреал и Сан Франсиско, за да поръча да изпратят натоварените с въглища кораби. Никой няма да знае за кого са предназначени те и така корабите ще останат в посочените им пристанища да чакат капитана, който ще им се представи с предварително уговорена парола.

— Чудесно! По този начин ще бъде почти невъзможно Тюдор Браун да намери отново следите ни!

— Искате да кажете „моята“ следа, защото аз се надявам, че вие нямате намерение да рискувате заедно с мен пътуването в арктичните морета! — каза Ерик.

— Туй то! Тъкмо обратното! И нека да сме наясно! — отвърна докторът. — Никой няма да може да каже по-късно, че този злодей Тюдор Браун ме е накарал да се откажа!

— Нито пък мен! — възкликнаха едновременно Бредейорд и Малариус.

Младият капитан се зае да разубеждава своите приятели, да им разяснява опасностите и еднообразието на пътешествието, което те бяха решили да предприемат заедно с него.

Но не успя да разклати твърдото им намерение. Те били преодолели досега толкова много трудности, заявиха тримата мъже, че вече било въпрос на чест да доведат започнатото докрай. Единственият начин за всеки от тях да осъществи това пътуване бил да не се делят един от друг. Та нали бяха взели всички мерки, за да не страдат на борда на „Аляска“ прекомерно от студа? Пък и кой ли швед или норвежец ще седне да се страхува от измръзване!

С една дума, Ерик трябваше да се откаже да ги разубеждава и да се съгласи, че промяната на маршрута нямаше да промени състава на екипажа.

Изминаха бързо първата отсечка на пътя. На 2 април „Аляска“ пристигна в Лисабон. Но преди още португалските вестници да обявят нейното идване, Бредейорд замина за Мадрид и се свърза посредством една банка и френската трансатлантическа телеграфна връзка с две благонадеждни търговски фирми в Монреал и в Сан Франсиско. Споразумяха се за изпращането на натоварените с въглища кораби в определени пристанища и уточниха паролата, благодарение на която щяха да познаят Ерик. А паролата беше девизът, избродиран върху неговите дрешки, докато той бе плувал върху спасителния пояс от „Цинтия“: Semper idem. Най-сетне, на 9 април, след като Бредейорд бе уредил съответно своите поръчки и се завърна в Лисабон, „Аляска“ отплава. На 25 същия месец, прекосил успешно Атлантическия океан, корабът пристигна в Монреал, напълни трюма си с въглища и всички се убедиха, че сделката, сключена от Бредейорд, бе изпълнена точно според уговорката. На 29 „Аляска“ напусна залива Сейнт Лоурънс и на другия ден мина през протока Бел Айл, който отделя Лабрадор от Ню Фаундланд. На 10 май капитанът намери в пристанището на Годхавън на гренландския бряг натоварения с въглища кораб, който бе пристигнал по-рано от уговорената дата.