Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 89

Ерик знаеше много добре, че по това време на годината не може и да мисли да прекоси Полярния кръг, нито да навлезе в опасните криволичещи проливи на северозападния път, затворен все още от ледове почти по цялата си дължина. Но той с основание се надяваше, че ще може да събере от китоловците, така често посещаващи тези места, много поточни сведения, отколкото от най-добрите географски карти.

Успя също така да купи — макар и на доста висока цена — дванайсет кучета, които в случай на нужда щяха да теглят заедно с Клас впряговете от шейни.

Като всички датски пристанища на гренландския бряг, Годхавън е едно бедно селце и служи за склад на местните търговци на мас и кожи. По това време на годината студът тук не е по-голям, отколкото в Стокхолм или в Норое. Ерик и приятелите му обаче забелязаха изненадани доколко две страни, разположени на еднакво разстояние от полюса, могат да бъдат напълно различни. Годхавън се намира на съвсем същата ширина като Берген. Но, докато през април в Южна Норвегия горите вече са съвсем зелени, също както и плодните дръвчета и шпалирите от вдигнати на високи телове лози, засадени върху добре наторена почва, Гренландия дори през май е покрита с лед и сняг и нито едно дръвче не развеселява еднообразния пейзаж. Очертанията на норвежката брегова линия, прорязана от дълбоки фиорди и защитена от цяла верига острови, допринасят почти толкова, колкото и топлият Гълфстрийм, за повишаване на средногодишната; температура на страната. В Гренландия, напротив, ниските и равни брегове посрещат открито ледения полъх на полюса. 1 Освен това те са покрити чак до срещата на острова с дебел няколко фута1 леден пояс.

Престоят им в пристанището на Годхавън трая петнайсет дни; след това „Аляска“ пое нагоре по протока Дейвис покрай гренландския бряг и прекоси Полярния кръг.

На 28 май той се натъкна за пръв път на плаващи ледове на 70р 15’ северна ширина при температура 2 градуса под нулата. Наистина тези първи ледове или представляваха слепили се дребни парчета, или плаваха на отделни малки групички. Скоро обаче започнаха да стават по-плътни, та се налагаше корабът често да си проправя път с таран. И все пак плаването им не беше свързано нито със сериозни опасности, нито с големи трудности, но по най-различни признаци можеше да се съди, че се намират в един нов свят. Всички, макар и малко отдалечени предмети, бяха безцветни и сякаш безплътни. Погледът нямаше къде да се спре, за да си поотпочине, тъй като чертата на хоризонта непрекъснато се променяше поради издигането и хлътването на вълните или поради