Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 74

Когато се върна след бала, където бе танцувал през всичкото време с голямо удоволствие, Ерик разбра от Херсебум, че Тюдор Браун се бил прибрал към седем часа и вечерял сам. След това се промъкнал в каютата на капитана, за да разгледа една морска карта; към осем часа вечерта си заминал отново с лодката, която го била докарала преди това на брега.

Това бяха последните новини за този човек.

На другия ден в пет часа следобед Тюдор Браун все още не се беше появил. При това той знаеше, че ремонтът на машината ще бъде завършен същия ден и че заминаването на „Аляска“ няма да се отлага. Капитанът беше предупредил за това всички пътници, затова даде заповед да вдигнат котва.

На кораба вече прибираха веригата на котвата, когато една лодка, отделила се от кея, се понесе с най-голяма скорост към „Аляска“. Всички решиха, че това ще е Тюдор Браун. Скоро обаче се оказа, че носят писмо. За изненада на всички писмото беше адресирано до Ерик.

Разпечатвайки го, Ерик видя вътре само визитната картичка на господин Дюрийо, почетен генерален консул, член на Географското дружество, на която бе написано с молив:

„На добър час!… Скорошно завръщане!…“

Можеше ли някой да си представи колко голямо бе вълнението на Ерик? Вниманието на любезния изтъкнат учен го трогна дълбоко и дори го накара да се просълзи. Напускайки гостоприемната страна, където бе прекарал само три дни, той имаше чувството, че напуска родината си. Скъта визитната картичка на Дюрийо в портфейла си и си помисли, че прощалният поздрав на възрастния човек ще му донесе щастие.

Две минути по-късно „Аляска“ тръгна и се насочи към тесния вход на пристанището. В шест часа излезе оттам и корабът пилот, който го придружаваше, и му пожела добър път.

Беше 20 февруари. Времето бе ясно. Слънцето залезе зад добре очертания като през летните дни хоризонт. Нощта се спусна и скоро наоколо съвсем притъмня, тъй като луната щеше да изгрее едва в 10 часа вечерта. Ерик беше пръв на вахта и се разхождаше безшумно по задната част на горната палуба. Струваше му се, че заедно с Тюдор Браун злият гений бе изчезнал от кораба.

„Дано само не реши да ни настигне в Малта или в Суец!“ — помисли си младият човек.

Впрочем това беше съвсем възможно — дори беше вероятно Тюдор Браун да е решил да си спести времето, което „Аляска“ щеше да загуби, правейки големия завой, за да стигне Египет. Докато корабът заобикаляше Франция и Испания, той можеше, ако реши, да прекара една седмица в Париж или където му хрумне по пътя, за да настигне „Аляска“ било в Александрия или в Суец, или дори в Аден, в Коломбо или в Цейлон, в Сингапур или в Йокохама, местата, където щяха да спират, за да си получават пощата.

И все пак това беше само една възможност. Важното в момента бе, че него го нямаше на кораба, а това беше достатъчно, за да се развеселят всички.

Поднесоха вечерята както обикновено в шест и половина и настроението на масата беше по-задушевно от всякога досега. По време на десерта пиха за успеха на експедицията, който дълбоко в себе си всеки свързваше в една или друга степен с отсъствието на Тюдор Браун. После се качиха на палубата да изпушат по една пура.